Откриване на ловния сезон

Живота не е сериозно нещо. Когато Майора разбра, че кокаиновата далавера е приключила и конкурентите му извън строя, той отиде на летище „Еион“ в Атина с намерение да излети за София. Придружаваха го двама от служителите на „Юнона“, хора от финансовия отдел на фирмата, които нямаха нищо общо с бандите и никога не бяха притежавали лично оръжие в живота си. На входа на „вип“-а, той се размина с един мъж, който с нещо подразни въображението му. „Виждал съм някъде този човек“ мислеше си Майора, докато чакаше кафето му да изтече от автомата. „Кой по дяволите беше тоя? Знам го от някъде?“ Тогава същият този мъж застана до него.

— Добра работа, Майоре! — каза с пресипнал, по-скоро пиянски глас. — Но не е свършена, момче! Имаш още работа!

— Козел!? — искрено шокиран възкликна Майора.

— Аз съм в пенсия — отвърна старият артист.

Обърна му гръб и се смеси с тълпата заминаващи пътници.