Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
Лежа опрян до твоя превит гръб. Разделя ни ефирната материя на нощницата. Ти четеш, обърната на другата страна — стар трик за заспиване. Виждам страницата през бретона ти, остра и бяла като ръба на кристал. Ненадейно тя изчезва. Книгата се е изплъзнала от ръката ти. Ти си заспала. О, колко хитър номер. Ама че хитрина. В тъмнината аз разсъждавам. Да, хитрина, фаровете на преминаващи от време на време коли плъзгат ветрила от светлина по стените и тавана ни. Големият розов прозорец се очертаваше през изрязаните във вид на цветче отвори на капака на черната нафтова печка, която държахме В центъра на стаята. И когато пламъкът на свещта примигваше, широката мека звезда около заключения по средата кръг се раздвижваше и залюляваше, като че ли бе отпечатана върху копринен плат, нежно подръпван или едва развяван от вятъра. Бе с цвят на леко размита кръв. Ние плащаме скъпо и прескъпо с кръвта си в името на нашите мирни, спокойни домове.
На сутринта, за мое облекчение, ти си грозна. Понеделнишката бледа, мъждива светлина по време на закуската те обезцветява, изважда наяве петната по кожата ти, пресушава краската на твоята пълнота, хавлията върху теб те превръща на омърляна в петна торба, поклащаща се печално и неутешимо. Кожата между гърдите ти е унило жълта. С кафе в ръка аз се наслаждавам на твоята безжизнена сивота. Всяка бръчка и болнаво петно по теб са облекчение и отмъщение. Децата мрънкат. Тостерът прегаря филиите. Седемте години са износили тази жена до неузнаваемост.
Мъжът — той отива с уверена крачка на работа, бори се за правото да съществува, движи се по острия режещ ръб на живота с допустимата от закона скорост. Извън домашната бъркотия, спокойствие, мекушавост, слабохарактерност — в сърцето на града. Неговата сила е във волята. В печеленето на пари. В жонглирането с абстрактни понятия. В задвижването на машини. О, тези бездушни, непонятни удоволствия от работата!
Връщам се у дома с глава, набъбнала от разсъждения за машини. Техническата страна на въпроса би ми отнела седмици, за да ви обясня възникналия неочакван проблем за разрешаване, изпречил насреща ми. Прехвърлям изрази и числа през цялата тягостна вечер. Ти ми сервираш вечеря като сервитьорка — дори не точно и като сервитьорка, понеже те познавам прекалено добре. Децата ме докосват плахо, подобно на стърчаща високо горе мачта на антена, чиято височина е непонятна за тях. Малко по-късно се унасят в дрямка и отплават в далечното царство на сънищата. Ние оставаме будни в атмосфера на спокойно паралелно съжителство. Моите мисли продължават хронически да се въртят около същите прави ъгли на същите проблематични вериги от същия професионален проблем. Ти шумолиш с книгата за Никсън. По някое време изчезваш горе до банята. Тръбите на водата за ваната започват да къркорят. В главата ми най-сетне се е появила грешката в системата. Аз я разнищвам оттук-оттам. Тя се заплита. Напрягам се пак. Нещата се закучват. Чувствам се замаян, с натежала от безброй цигари глава. Обикалям безцелно из стаята.
Неочаквано бивам изненадан и повдигам глава, когато точно в десет, вероятно нарочно си избрала този момент, ти пристигаш при мен с целувка, лъхаща на паста за зъби, все още влажна, по момичешки свежа и тръпнеща от нетърпение. А важната поука от тази история е, че очакваният подарък не е никакъв подарък и просто не си заслужава труда да бъде поднасян.
3. Кръводаряване
Мейпълови бяха женени Вече от десет години, което сега изглеждаше цяла Вечност.
— По дяволите, мамка му — сопна се Ричард на Джоан, докато пътуваха към Бостън, за да дадат кръв. — Пет дни в седмицата минавам по тоя път и сега отново трябва да карам по него. Направо кошмарно. Аз съм изтощен. Изтощен съм емоционално, душевно и физически, а тя дори не ми е леля. Тя дори не е и твоя леля.
— Пада ми се някаква братовчедка — отвърна Джоан.
— Да го вземат дяволите. Всяка проклета твар в Нова Англия ти се пада някаква си там братовчедка. Нима трябва да прекарам остатъка от живота си в непрекъснати усилия да ги спасявам всичките?
— Я стига — изрепчи се Джоан. — Тя може да умре. Срам ме е от теб. Направо нямам думи.
Казаното подейства като леден душ. За момент гласът му стана неочаквано хрисим и извинителен.
— Ами, щях да съм безобиден както Винаги, ако снощи бях имал възможност да дремна поне малко. Пет дни В седмицата аз скачам от леглото и излизам през Вратата на бегом, минавайки със залитане покрай млекаря, и когато е дошъл единствения ден от седмицата, през който не е необходимо да карам ония прокълнати изчадия на неделно училище, ти ми уреждаш среща на трийсет мили от вкъщи, за да ме изцедят като лимон.