Императори на илюзиите [Императоры иллюзий - bg]

— Досещам се какви са мотивите ти, Слав. Ти не си млад, имаш зад гърба си двайсетина аТана, платени от хазната. Намираш спасение от скуката в схватките, превъплъщенията и интригите. Нали?

— Да, господарю мой.

— Какво пък, весели се. Харесва ми твоят стил. Искаш ли да си починеш след Меклон?

— Не съм уморен. — Вячеслав внезапно осъзна, че Грей се готви да му възложи нова задача. Странно, обикновено той го въвеждаше в галактическите игри през интервал от една-две години. Като любимо и безотказно оръжие, за което не всеки враг е достоен.

— Къртис Ван Къртис — изрече Грей, сякаш прочел мислите му.

Шегал чакаше.

— Нали си в течение, че „аТан“ осъществява строителна дейност на всички планети? Филиалите се разширяват.

— Жителите на Империята забогатяват, потребителите на аТан стават все повече и повече.

— И Къртис очаква, че ще се увеличат двукратно?

Грей му даде почти минута за размисъл.

— Е?

— Рязко понижаване на цените?

— Защо? И какви разтърсващи събития очакват Империята след това?

— Във властта ви е да попитате Къртис директно…

— Отношенията ни с Къртис са по-сложни, отколкото предполагаш, Слав. Не мога просто да хвана и да разпитам господаря на „аТан“, „повелителя на живота и смъртта“, „най-стария човек в Галактиката“ — в гласа на Грей изведнъж се промъкна раздразнение. — А знаеш ли, че съм по-стар от Къртис с половин век? Но жителите наричат него — него! — най-стария човек!

— Вероятно защото вас вече не е прието да ви смятат за човек — спокойно каза Шегал.

Грей изгледа пронизващо клинч-командора за секунда. После поклати глава:

— Благодаря, Вячеслав. Сега вече приличаш на себе си. Нужна ми е информация за Къртис. Защо му е да разширява филиалите на компанията? Заради аТан ли е? До какво може да доведе всичко това?

— Пълномощия?

— Използвай групата „Щит“ и всякакви изследователски структури както намериш за добре. Личните ти пълномощия са неограничени.

— Срок?

— Месец. Не искам да се връщам от Преклонението ничком, без да съм си изяснил плановете на Къртис. Така че по-добре не се бави.

Клинч-командорът Вячеслав Шегал излезе от локалния хиперпреход със странно изражение на лицето. Срещу него, по алеята с кестените, идваше посланикът на Инцедиос — нещастен и решителен едновременно.

— Не ви съветвам — пророни Шегал.

Отчаяният устрем на посланика моментално угасна.

— След двайсет минути — посъветва го Вячеслав. — Ще бъде мек, доколкото е възможно.