Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Истината бе, че нито единият, нито другият бе от Министерството на външните работи, въпреки че се полагаха много усилия, за да бъде прикрит този факт. Истината бе, че и Дилуърт, и Дарби бяха от Централното разузнавателно управление, изпратени съответно във Виена и Буенос Айрес, и че чековете със заплатите им се изпращаха от отдел „Тайни операции“ на Централното разузнавателно управление в Ленгли, Вирджиния.
Тъкмо в тази си роля — съвсем истинска — Елинор Дилуърт седеше в офиса на генералния консул и чакаше да си каже няколко думи с истински дипломат от кариерата, Роналд Дж. Спиърсън, който бе, тъй като в момента нямаше посланик в Австрия, шарже д’афер в американското посолство.
— Елинор, може би не си забелязала, но днес е Бъдни вечер — заяви Спиърсън, когато влезе в кабинета. Беше висок строен мъж в началото на четирийсетте.
— В такъв случай ти желая честита Коледа, Рони.
Според Спиърсън персоналът в посолството трябваше да се обръща към него с „господине“ и не му бе никак приятно да го наричат „Рони“ дори когато собствената му съпруга си го позволяваше.
Той я погледна навъсено.
— Не съм в настроение за сарказма ти — сряза го тя. — Много добре ми е известно кой ден е и нямаше да настоявам да дойдеш, ако не беше важно.
— Не исках да те обидя, Елинор — заяви след малко той. — Ако едно извинение е достатъчно, смятай, че съм го казал.
Тя се замисли за миг, накрая кимна.
— Кърт Кул и съпругата му са били убити — съобщи тя.
— Кърт Кул от „Кулхаус“ ли? За този Кул ли говориш?
Тя кимна.
— Към шест и половина тази вечер — уточни тя. — Телата са били открити зад статуята на Йохан Щраус в Щатпарк.
Тя посочи към прозореца, от който се разкриваше изглед към Паркринг и Щатпарк.
— Ами… аз…
— Убити са с гароти — продължи със спокоен глас тя, — метална гарота от онези, които използвали в миналото унгарската Тайна полиция.
— Елинор, какво общо има всичко това с мен? Каква е връзката с посолството?
— И сега — продължи тя, без да отговаря на въпроса му, — на стената в Ленгли ще бъде поставена още една звезда. Освен това държа да подчертая, че и Гертруд Кул заслужава звезда.
Спиърсън прикова очи в нея.
— Елинор, да не би да искаш да кажеш, че Кърт Кул е един от вашите…
— Казвам, че Кърт Кул служи тайно на страната си повече години, отколкото са твоите.
— Просто не мога да повярвам — заяви Спиърсън.
— Знаех си, че няма да повярваш. Въпреки това вече си уведомен.
— Господи, че той беше старец!
— На седемдесет и пет — уточни тя. — На същата възраст като Били Уо.
— Били Уо ли?
— Човекът, който спипа Карлос Чакала. Последното, което чух за него, бе, че обикаля Афганистан и се опитва да спипа Осама бин Ладен.
Той отново впи поглед в нея, преди да отговори.
— Ако онова, което казваш, е истина…
— Казах ти го, за да живнеш малко на Коледа — сопна се саркастично тя.
— Защо не съм бил уведомен досега?
— Защото нямаше необходимото ниво на достъп до секретна информация. Сега, поне според мен, се налага да научиш.
— Ами посланикът? Той знае ли?
— Не, и той няма необходимото ниво за достъп до секретна информация.
— Искаш да кажеш, че сама си взела решението да ми кажеш, така ли?
— Имам право да му кажа, ако преценя, че е необходимо. Можех и да не му казвам.
— Това е нарушение на принципа за работа в екип.
— Държавният секретар одобри всичко, което ми бе казано от директора на Централното разузнаване.
— Какви задачи е изпълнявал Кул за ЦРУ?
— В общи линии ли да ти разкажа, или искаш да чуеш за целия сценарий?
— Най-добре ми разкажи всичко.
— Добре. Кул беше унгарски евреин. Семейството му отдавна било в сладкарския бизнес, още отпреди Първата световна война. Усетили те накъде духа вятърът и през 1939-та избягали от Унгария в Щатите. По онова време Кърт бил на десет години, най-малкият от децата на семейството. Вече имало „Кулхаус“ в Ню Йорк Сити и още една в Чикаго. Семейството отново подхванало бизнеса си. Когато започнала войната, по-големият брат, Густав, постъпил в армията, бил вербуван от Управлението на стратегическите служби и бил в един от първите джедбъргски екипи5.
— Първите какви?
— Агенти на Управлението на стратегическите служби, обучавани в Джедбърг, Шотландия, които били прехвърляни със самолети в окупираната от германците Европа. Бил Колби, за него сигурно си чувал, става директор на Централното разузнаване през 73-та, е един от тях. Густав е заловен във Франция, изпратен в концлагера „Заксенхаузен“ и екзекутиран непосредствено преди пристигането на руснаците. През 1946-та, едва навършил седемнайсет, Кърт, по това време американски гражданин, постъпва в армията. Една от причините да иска да замине за Европа е, за да провери дали може да се спаси нещо от имуществото им. Втората е да отмъсти за брат си.
5
Джедбъргски екипи — американо-британски екипи, които тайно се спускат във Франция, за да окажат помощ на френската Съпротива през Втората световна война. — Бел.прев. (Състоят се главно от американци от УСС и британци от СИО, спускани са не само във Франция, а и в Белгия, Холандия, Норвегия; обикновено освен задължителния радиооператор има и по един френски офицер от разузнаването, и не са обучавани в Джедбърг; промених и единственото на множествено число, все пак екипът не е бил един, било си е цяла програма. — Бел. Dave)