Специална част
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специална част». Краткое содержание книги:
Серия от убийства и покушения, извършени на Коледа срещу приятели и сътрудници на Чарли Кастило, участници в разследването на скандала „Петрол срещу храни“, разкриват на президентския агент, че не може да става и дума за съвпадения — дошло е време за разплата. Врагът се кани да нанесе тежък удар и следващата жертва е подполковник Кастило. Нищо чудно, след като си е създал врагове както в чужбина, така и в страната, и успешно е конфискувал шейсет незаконни милиона долара. Но въпросът си остава кой стои зад заговора.
Изненадите се нижат една след друга. Трябва само президентски агент Чарли Кастило да остане жив.
Бритън видя други две ченгета от Фили, капитан и сержант. Не бе разбрал кога са пристигнали, едва сега забеляза, че на „Чърчил Лейн“ са се събрали четири полицейски автомобила. Воят на сирените в далечината оповести пристигането и на други.
— Здрасти, Джак — поздрави капитанът.
Бритън го позна. Преди години му беше сержант по времето, когато полицай Бритън беше на служба в трийсет и пети участък.
— Ако пусна оръжието, ударникът е изтеглен и…
— Приберете оръжията — нареди високо капитанът. — Познавам го. Наш човек е.
Щом полицаите се подчиниха — нито секунда по-рано — капитанът пристъпи към Бритън и стисна приятелски рамото му, сякаш казваше: „Радвам се да те видя, приятел.“
— Господи, Джак, яко са надупчили колата, а?
— Още нямаше два месеца — отвърна Бритън.
— Какво, по дяволите, става тук, Джак?
— Двамата със Сандра бяхме в „Роузуд Кейтърърс“ на „Франкфорд Авеню“ на коледното парти на детективите от североизточния участък. Стори ми се, че ни следят — крайслер „Таун енд Кънтри“ от 2002, може би 2003, бледозелен. Така и не успях да видя номера.
— Томи — нареди капитанът, — пусни автомобила за търсене…
— Чернокожи, облечени като мюсюлмани — уточни Бритън. — Въоръжени бяха с автоматични „Калашников“, последно ги забелязах, когато завиваха на запад по „Уесекс Лейн“.
— Слушам, господине — отвърна сержантът. Посегна към микрофона на ревера, натисна копчето за връзка и започна да предава информацията.
— „Калашников“ значи? — попита капитанът и поклати глава. — Напълно автоматични ли?
Бритън кимна.
— Като капак са уцелили резервоара — посочи той.
Капитанът изруга приглушено и се обърна към младите полицаи.
— Обадете се на пожарната — опасност от изтичане на бензин — нареди той и отново погледна Бритън.
— За кратко реших, че не ме следят, но се оказа, че греша — продължи Бритън. — Показаха се от завоя — той посочи — тъкмо когато двамата със Сандра бяхме влезли през градинската порта. Блъснах я зад стената и тогава адът се отприщи…
— Тя добре ли е?
— В мазето е. Силно разтърсена, но иначе е добре.
— Защо не прибереш това пушкало и не отидем да си поприказваме с нея?
— Господи — въздъхна Бритън смутен, че досега не се е сетил да прибере пистолета „Смит и Уесън“.
Капитанът раздаде заповеди да се провери дали има ранени съседи, след това да се огради местопрестъплението и най-сетне даде знак на Бритън да го отведе в къщата.
Сандра бе излязла от мазето и се бе отпуснала на канапето в хола. На масичката бе поставила тумбеста чаша пълна с тъмно уиски. Тя също си бе наляла.
— Миличка, нали помниш капитан Донъли?
— Да, разбира се. Отдавна не сме се виждали. Честита Коледа.
— Добре ли си, Сандра? — попита Донъли, без да крие притеснението си.
— Защо да не съм? Първо съпругът ми ме просна на земята, след това онези ААГ-та надупчиха и къщата, и новата ни кола — всичко е съвсем наред.
— Не е хубаво да ги наричаш ААГ-та, Сандра — ухили се капитан Донъли.
— Мога — настоя тя и посочи кожата си. — Мога да казвам афроамерикански гнусляри. Мога нещо още по-цветисто да кажа, но тъй като съм дама, ще премълча.
— Спокойно, миличка — опита се да я успокои Бритън.
— Мислех, че Джак е приключил с тях — продължи тя. — Ама и аз каква съм глупачка.
Бритън се пресегна към чашата уиски.
— Да ти предложа питие? — обърна се той към Донъли.
— Не, разбира се. Капитан съм, отговарям за цяло управление, при това съм на работа. Но пък, от друга страна, нали е Бъдни вечер!
— Ще ти донеса. — Сандра се надигна от канапето. — Занесох бутилката в кухнята. Знаех си, че няма да се разминем само с по едно.
Донъли погледна Бритън.
— Стегната работа — заяви с възхищение той.
— Да. Мръсници! Разбирам, че искат да ме очистят, но…
— Джак, дай да изясним някои неща.
— Какви неща?
— Чух, че си напуснал управлението, но друго почти нищо не знам. Все още ли си в силите на реда?
— Може и така да се каже — отвърна Бритън, извади малък кожен калъф от вътрешния джоб на сакото и го подаде на Донъли. Капитанът го отвори, разгледа внимателно съдържанието му и го върна на Джак.
— Тайните служби, така ли?
— Ако някой те пита, достатъчно е да кажеш: „Жертвата се идентифицира, като ми показа документите си на специален агент от Тайните служби…“
— „… и има право да носи оръжие“ — довърши цитата Донъли. — Въоръжен си със „Смит и Уесън .357“, ако не греша.
— Точно така.
— Какви си ги вършил, Джак?
— Разпределен съм към Вътрешна сигурност.
— Значи затова Сандра каза, че си въобразявала, че си приключил с Афроамериканските луди глави.