Отмъщението на мъртвата (Загадката, разказана от Писаря на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)

Ралф, чието лице, беше поруменяло от виното, се задави от смущение и се почеса по носа.

— Гудман Уинтроп да си гледа данъците. Аз съм много по-близо до съкровището, отколкото ще стигне който и да е друг.

Лейди Ан се приведе напред.

— Ралф, наистина ли смяташ, че можеш да го намериш?

Писарят се притесни.

— Просто се пошегувах — заекна той. — Мастър5 Уинтроп може да използва дългия си нос за по-добри цели — добави той бързо, за да отклони вниманието от себе си. — Имам предвид убийството на горката Фийби.

Думите му предизвикаха внезапна тишина.

— Горката Фийби! — повтори отец Ейлред. Сър Джон стисна устни и кимна сериозно.

— Ужасно убийство. Войникът, който намери тялото й, още не може да се съвземе. И Биърдсмор не е на себе си от гняв и мъка.

Всички седяха мълчаливо. Преди три дни Фийби, прислужница от замъка, закръглена, жизнерадостна девойка, беше тръгнала към бедната къщичка на родителите си, на главния път за Малдън. Тъй като не се беше прибрала, баща й бе дошъл в замъка на следващата сутрин да я търси. Полудял от тревога, командирът на гарнизона Биърдсмор се бе заел със случая. Предишната вечер той беше стоял на пост и не беше забелязал Фийби да тръгва. Беше сигурен, че любимата му е още в замъка. Все пак, организираха издирване и скоро тялото на Фийби беше открито в Дяволската горичка — китка вековни дъбове, която се намираше съвсем близо до замъка. Гърлото й беше прерязано от ухо до ухо и беше явно, както беше казал Тиобалд Вавасур, че е била нападната и зверски пребита, преди да я убият.

— Кой би причинил това на бедното момиче? — питаше се отец Ейлред.

— Аз… — Биатрис се загледа към старата каменохвъргачка, която лежеше на една страна в далечния край на моравата.

— Продължавай, Биатрис — подкани я Ралф. — Разкажи на сър Джон.

— Когато си тръгнах в понеделник — каза тя, — ми се стори, че видях някого близо до Дяволската горичка. Беше с наметка и качулка, би могъл да е всеки.

— Пътищата са пълни с бандити и разбойници — забеляза сър Джон. — Хора без земя, които живеят на гърба на по-слабите.

Ралф поклати глава.

— Пътят откъм замъка е доста оживен. Който и да е убил Фийби, е трябвало първо да я примами в горичката; никой непознат не би успял.

— Искаш да кажеш, че Фийби е отишла в горичката по своя воля, за да се срещне с някого — с човека, когото Биатрис е видяла — който после я е убил?

— Може би — отвърна Ралф.

— Всичко това е много обезпокоително. — Отец Ейлред беше пребледнял и разтревожен. — Убийството на Фийби, клетвата за отмъщение на Биърдсмор и онова свърталище на недоволници — „Гърнето с мащерка“.

Той говореше за една кръчма в Малдън, известна като място, където се събираха бунтари.