Окото на котката [bg]

омраза той все още съществува някъде и няма достатъчно огромна сила която завинаги да го задържи на разстояние от мен доста време ми отне да науча начините но скоро ще съм готов готов съм осем дни и ако тогава знаех това което ми е известно сега него нямаше да го има мене нямаше да ме има изгоряло? казват изгоряло никога вече сред купищата лава в преследване на пълзящите тръби които да смазвам и да вкусвам сочността им но аз дишам този въздух и само назъбените и правите мълнии ме държат тук сега познавам пътя отвъд тях и дърветата извън стените видения на градове които носят по-малките зная начините зная формите почакай обърканите мозъчета на по-малките ми казват от какво се нуждая един ден ще дойде някой който ще знае за онзи дето не е като другите но все още съществува ще тръгна за онова някъде където той съществува осем дни аз умрях малко той ще умре напълно нищо не може да ме държи вечно на разстояние от него аз ще заговоря пръв сега умея думи като пълзящи същества смачкай ги усети тяхната сочност удари сега и гледай как по-малките се отдръпват сега когато ги познавам ще ги използвам думи да му кажа защо сега ще бъда сфера и ще се търкалям ха! по-малките! омраза ще я изговоря в онова когато ще я изрека тогава осем дни изгоряло омраза