Контейнери на смъртта
- Автор: Моримура Сэйити
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иван Бояджиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Контейнери на смъртта». Краткое содержание книги:
Самотата вече не ги измъчваше. Понякога дори им се струваше, че майките им се връщат много рано. Щом бяха заедно — тъгата и мъката изчезваха далеч от тях.
Но ето че дойде и денят на раздялата, когато момчето загуби не само съседката си, но и верния си приятел.
В големите градове хората се карат често помежду си. Този път кавгата пламна заради домашните животни. Живеещите в съседните сгради се възмутиха: на какво прилича туй — развъдили разни гадини, разнасят навсякъде мръсотия и воня. Никой не искаше да отстъпи.
Накрая преминаха от заплахи към действия. Една нощ някой беше се промъкнал в двора и подхвърлил на кучетата отрова. Нещастните животни лаеха цялата нощ, но стопаните им не обърнаха внимание на това.
Печалната съдба не отмина и Гомбе. Сутринта го намериха мъртъв. Майката искаше да купи на момчето друго куче, но то отказа твърдо. Нима някое друго куче можеше да замени верния му приятел?
Без Гомбе нямаше защо да остават в същата квартира. Майката и синът се преместиха в друга, по-евтина къща. Момчето трябваше да се раздели и с малката си приятелка. Когато тръгваха към новата квартира, Мари, понесла на ръце Мичиру, излезе до входната врата и дълго гледа след колата, която откарваше приятеля на нейното детство. Плувналите й в сълзи очи останаха завинаги в паметта на момчето.
След няколко месеца умря майка му. Прекалено тежък бе за нея товарът, който мъкнеше след смъртта на бащата. Момчето остана съвсем само.
То реши да не завъжда никога кучета. Докато са с теб, животът ти не е толкова самотен, но рано или късно идва денят на раздялата. Та то бе живяло толкова малко, а вече трябваше да се раздели с четири близки, скъпи същества. Скръбта от тези загуби остави незаличима следа в сърцето му, което вече беше винаги открито за чуждите сълзи и страдания…
— Интересно, Руки днес не иска да яде… — каза недоумяващо Кадзуко.
— Наистина … Та той всяка сутрин се разлайва в седем… — По-малкият брат на Кадзуко, Шоичи, надникна през прозореца. Но в забуления от утринна мъгла двор не се забелязваше никакво движение. Майското утро беше подозрително тихо. Кучето дори не бе излязло от колибката си. Изгладняло през нощта, по това време то обикновено започваше да дрънчи със синджира си, да лае и да тича около колибката, същински жив будилник.
— Нима още спи?
— Такова нещо не се е случвало.
— Шо-чан2, изтичай да видиш какво става с него.
В сърцата на децата се прокрадна тревожно предчувствие. Шоичи слезе от измокрената от дъжд веранда и притича до колибката. И тутакси се чу отчаяният му вик.
— Какво, какво е станало? — уплашено попита от верандата Кадзуко.
— Умрял е! Руки е мъртъв! — извика пребледнелият Шоичи.
— Как тъй мъртъв?… — Кадзуко просто се смрази на мястото си. Чули виковете на децата, излязоха и родителите. Трупът на кучето вече бе изстинал, изглежда, беше умряло още през нощта. Виждаше се, че смъртта му е била мъчителна — сламената постелка на колибката бе разхвърляна, на устата на кучето имаше засъхнала кръв.
Руки беше най-обикновено домашно куче; преди три години Шоичи и Кадзуко го намериха и прибраха от пясъчния бряг на река Сагами. Но Руки служеше предано на семейство Комияма — веднъж дори прогони един крадец, от когото се страхуваше цялата околност. След този случай започнаха да се отнасят към кучето като към член на семейството.
Та нали снощи му нямаше нищо, когато го изведоха на вечерна разходка, тичаше весело пред стопаните си. После Кадзуко го нахрани, Нима е могла да му даде нещо лошо?
А може би Руки е изял нещо, докато се разхождаха? Не, едва ли — кучето беше научено да не взема храна от ръцете на чужди хора. Може би някой се е промъкнал през нощта в двора и му е подхвърлил отрова? Но, ако е така, защо дори не излая? Руки не би пуснал до себе си чужд човек.
Храната в паничката си стоеше почти недокосната. Значи кучето се е разболяло още снощи. Нима все пак е изяло нещо, докато се разхождаха?
Членовете на семейство Комияма потъгуваха и погребаха Руки в кучешкото гробище в Какио.
Но с това работата не се свърши. Мряха не само кучетата на хълмовете Тама, където живееше семейство Комияма, но и в съседните райони на град Сагами. Смъртта им приличаше на смъртта на Руки — умираха мъчително, повръщаха кръв. Извикваха лекари от ветеринарната служба, но те само повдигаха рамене — ясно беше единствено това, че кучетата са отровени с много силна отрова.
2
Чан — фамилиарна умалителна частица, поставяна след името или Фамилията — Бел. ред.