Сплавта на закона

При следващия скок вече се изравни с оголеното скеле на незавършените етажи. Улови се за една тръба, изправи се върху нея, вкопчи се в друга, вертикална, и запълзя нагоре. Скоро стигна самия връх на скелето.

Височината бе смайваща. Въпреки че мъглите скриваха част от околния пейзаж, Уакс виждаше ясно двойните редове светлини, обрамчващи улиците долу. Други светлинки бяха разхвърляни безпорядъчно из целия град — като трепкащи свещи във водата на погребение на моряк.

Някога този град бе негов роден дом. Но това бе преди да прекара двайсет години из прашните земи, където законът бе само далечен спомен и хората смятаха, че каретите са глезотия. Какво ли щеше да си помисли Леси за тези нови, движещи се без помощта на коне превозни средства, с тънки колела, предназначени за равните павирани градски улици? Карети, които се задвижваха с газ и масло, а не със сено и подкови.

Бавно завъртя глава. В тъмнината беше трудно да се ориентира, но все пак бе прекарал детството си в този град. Много неща се бяха променили, но не чак толкова много. Прецени разстоянието, провери стоманените си запаси и се хвърли в тъмнината.

Жалко, че не виждаше земята долу. Понесе се в широка дъга над града и летя близо минута след Тласъка от масивните метални греди. Небостъргачът зад него бързо се превърна в неясна сянка, после изчезна. Скоро обаче инерцията му се изчерпи и Уакс започна да пада през мъглите. Когато светлините се приближиха — и след като се увери, че под него няма никой, — Уакс насочи пушката надолу и стреля.

Сътресението го подхвърли нагоре и забави скоростта на падане. Уакс се Тласна от сачмите и се приземи меко малко по-нататък. С неудоволствие забеляза, че сачмите са одраскали паважа.

„Проклятие — помисли си. Трябваше да промени някои от навиците си, да. — Аз съм като кон сред пазарски сергии. Трябва да се науча на повече финес“. В Дивите земи го смятаха за истински джентълмен. Тук, ако не внимаваше, скоро щеше да докаже, че е тъкмо такъв недодялан дръвник, за какъвто го мислеха повечето благородници. „Трябва да…“

Изстрели.

Уакс реагира мигновено — Тласна се встрани от една желязна врата, падна и се претърколи. Изправи се мигом, с единия стерион в дясната ръка — в лявата държеше пушката.

Огледа се. Дали глупавите му гърмежи не бяха привлекли вниманието на констаблите? Но проехтяха нови изстрели и той се намръщи. Не. Бяха твърде далеч. Нещо ставаше там.

Ето най-сетне възможност да се поразкърши. Той се Тласна от същата желязна врата и литна над улицата. Приземи се на покрива на една къща — този квартал бе предимно от три– и четириетажни сгради. Как можеха хората да живеят без свободно пространство около домовете си? Уакс би полудял.

Прескочи няколко сгради — сякаш за негово удобство покривите им бяха плоски, — спря и се ослуша. Сърцето му тупкаше развълнувано и Уакс си даде сметка, че се е надявал да се случи нещо подобно. Затова бе напуснал забавата, затова се бе качил на небостъргача.