Школа за магии (Книга втора)
- Автор: Демилль Нельсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Школа за магии (Книга втора)». Краткое содержание книги:
Срещу тази унищожителна съветска сила се изправят трима американци: офицер от ВВС, който извършва последния рискован полет до центъра на невероятния експеримент, красива и смела служителка от посолството, която проверява на дело идеите си за баланс на суперсилите и резидентът на ЦРУ в Москва, който, осъзнал една съкрушителна истина, прави съдбовна крачка към смъртта.
Холис скочи на крака с плувнало в пот чело, а сърцето му сякаш се опитваше да изскочи от гърдите.
— Симс! Симс! — изкрещя той, след това се строполи на пода, скри лицето си и остана там неподвижен.
Вратата се отвори и пазачът безизразно каза:
— Елате с мен.
Холис се изправи и последва войника в коридора. Зад гърба му застана още един от охраната и те тръгнаха.
— Михаил Колотилов беше мой приятел, шибан убиецо! — каза войникът зад гърба му.
Холис не отговори. Войникът пред него зави по тясната стълба край стената и те се качиха на втория етаж. Руснакът почука на една врата и я отвори. Мъжът зад гърба му блъсна Холис към стаята и той влезе вътре.
Полковник Буров седеше зад бюрото си в спартански подредения бетонен кабинет. Имаше само един прозорец в стената и Холис видя, че е вечер. Бетонните стени бяха с цвета и вида на втвърден жълт крем, а бетонният под бе застлан с керемиденочервен килим с азиатски мотив по средата. На стената зад бюрото на Буров висяха същите два портрета като в съдебната зала, но също и задължителният портрет на Ленин.
— Седни, Холис.
Холис седна на дървения стол срещу бюрото и вратата зад него се затвори. Буров вдигна писмените самопризнания на Холис.
— Зашеметяващо. Много съм впечатлен от способността ти да се измъкваш. Както знаеш, открихме колата ти на гара Гагарин. Това, което не знаеш е, че разбрахме и за Яблоня. Радвам се, че си казал истината за това.
Холис почеса наболата си брада и потисна лекото си покашляне.
— Но приятелката ти не каза истината. Всъщност нейните признания съдържат много по-малко подробности от твоите.
— Тя не знае много.
— Така ли? Знае за Яблоня, но не го е включила в самопризнанията си. Тя също бе осъдена на смърт от трибунала. Ако признанията й не бъдат оценени като задоволителни, няма да има възможността да напише молба за обжалване на смъртната си присъда.
Холис не каза нищо.
— И ще бъде разстреляна. — Известно време Буров изучава Холис, след това повдигна един лист хартия и го погледна. — Молбата ти за помилване е много интересна. Казваш, че си готов да работиш тук, ако не те разстрелят.
— Да.
— Какво мислиш, че правим тук?
— Обучавате агенти на КГБ да минават за американци.
Буров го изгледа изпитателно, след това попита:
— Откъде знаеш това?
— Предположихме.
— Ти и Алеви?
— Да.
— Разбирам. А успяхте ли да заловите някои от випускниците на това място?
— Да. Семейство Келъм.
— Кога ги разкрихте? — Буров се беше навел през масата.
— Едва… мисля, че беше миналият четвъртък или петък. Кой ден сме днес?
Буров не отговори, а продължи да пита.
— А Додсън? Къде е Додсън?
— Не знам.
Буров стана и отиде до прозореца. Загледа се в тъмната борова гора, след това попита:
— Ако сте знаели за това място, защо не сте предприели никакви действия?
— В настоящия момент правителството ни провежда мирна политика.
— И затова искат да потулят въпроса?
— Това е моето мнение.
— Но ако по някакъв начин Додсън влезе във връзка с посолството ви…
— Ще го накарат да млъкне.
— Ще го направят ли? — усмихна се Буров.
— Предполагам. Не зная абсолютно всичко, което става там.
— Да. Бих предпочел Алеви да е тук. Но засега и ти ще ми свършиш работа.
Холис разтърка очите си. Знаеше, че всичко, което казва, се записва и вероятно минава през анализатор на ритъма на речта. По-късно щяха да го прикачат към полиграф и да му задават същите въпроси, накрая може би щяха да му ги задават и под въздействието на наркотици. Всички открити несъответствия щяха да бъдат изяснени посредством разпит с електрошокове.
Буров продължи така наречения между професионалистите „мек“ разпит, като Холис се стремеше да отговаря на въпросите му безизразно и кратко. Буров беше добър, но все пак не беше професионалист от специалния отдел 2 на КГБ за провеждане на разпити. Холис дори си помисли, че мнимите представители на този специален отдел в Западната Лубянка във Вашингтон се справяха малко по-добре. От друга страна, като военновъздушно аташе с дипломатически имунитет Холис не беше подготвен специално за попадане в подобна ситуация, така че обучението му в тази област бе малко ограничено.
Холис обаче подозираше, че Буров е достатъчно голям егоист, за да мисли, че може да се справи сам с положението. Това обясняваше заминаването му за Можайск и за ресторанта в Лефортово и проведените самостоятелно контраразузнавателни акции. Освен това Холис си спомни, че бе много вероятно Буров и цялата му операция с „Малката Америка“ да имат проблеми — ако не с Лубянка, то поне с политиците. Холис беше длъжен да увери Буров, че всичко е наред. Не искаше това място да изчезне. Поне засега.