Петдесет нюанса по-тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Серия: Петдесет нюанса сиво #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Петдесет нюанса по-тъмно». Краткое содержание книги:
Но копнежът продължава да владее всяка нейна мисъл и когато той й предлага нов договор, тя не може да му устои. Страстната им връзка отново се разпалва. Скоро Ана научава за изтерзаното минало на своя наранен, напрегнат и властен господин Петдесет нюанса повече, отколкото е смятала за възможно.
Докато Крисчън се бори с вътрешните си демони, Ана трябва да се изправи пред гнева и завистта на жените, с които той е бил преди, и да вземе най-важното решение в живота си.
Решение, което може да вземе единствено сама...
Завихме зад ъгъла и едва сега разбрах защо ме гледат стран-но. На отсрещната стена бяха закачени седем огромни снимки
- мои.
Зяпнах ги недоумяващо, напълно слисана, и кръвта се от-тече от лицето ми. Та това бях аз - нацупена, засмяна, намръщена, сериозна, весела. Всичките в близък план, до една черно-бели.
Мама му стара! Спомних си, че когато идваше на гости, Хосе си играеше с фотоапарата, докато го извеждах и се правех на негов шофьор и асистентка. Мислех, че просто си щрака. Не предполагах, че ме е снимал, без да подозирам.
Крисчън не откъсваше очи, беше като омагьосан, очите му се местеха от една снимка към друга.
- Май не съм единственият - почти изръмжа той и забелязах, че е свил устни.
Беше ядосан.
- Извинявай. - Прониза ме със светлите си очи. След това тръгна към рецепцията.
Сега пък какво ставаше? Наблюдавах недоумяващо, докато той разговаряше с госпожица Много къса коса и червено червило. После извади портфейла си и й подаде кредитна карта.
Мама му стара! Изглежда, купуваше някоя от снимките.
- Здрасти. Ти си музата. Снимките са великолепни - стресна ме гласът на млад мъж с гъста руса коса. Усетих нечия ръка на лакътя си и разбрах, че Крисчън се е върнал.
- Вие сте късметлия - обърна се русият рошльо към Крисчън, който го прониза със студен поглед.
- Точно така - отвърна и ме дръпна настрани.
- Да не купи някоя моя снимка? - попитах.
- Някоя ли? - изсумтя той, без да откъсва очи от снимките.
- Защо, две ли купи?
Той присви очи.
- Купих ги всичките, Анастейжа. Не искам разни непознати да те зяпат, докато си кукуват самички вкъщи.
Бях готова да се изкискам.
- Значи предпочиташ да си ти, така ли? - подхвърлих подигравателно.
Той ме погледна недоволно, стреснат от дързостта ми. Стори ми се обаче, че се опитва да скрие колко се забавлява.
- Честно казано, да.
- Перверзник - казах шепнешком и прехапах долната си уст-на, за да скрия напиращата усмивка.
Той не се и опита да скрие колко му е весело. Поглади замислено брадичката си.
- Много точна преценка, Анастейжа. - Поклати глава и в очите му заблестяха весели искрици.
- Бих продължила обсъждането, но съм подписала декларация за поверителност.
Той въздъхна, погледна ме и очите му потъмняха.
- Нямаш представа какво ми се иска да направя с тази твоя голяма уста - измърмори.
Ахнах, защото знаех много добре какво има предвид.
- Невъзпитан тип. - Стараех се да покажа колко съм шокирана и успях. Той нямаше ли задръжки?
Крисчън се подсмихна, след това се намръщи.
- Изглеждаш спокойна и напълно естествена на тези снимки, Анастейжа. Не те виждам често в такава светлина.
Какво? Леле! Смяна на темата - сигурно за заблуда - от игриво към сериозно.
Изчервих се и сведох очи. Той пъхна пръст под брадичката ми, вдигна главата ми и аз вдишах рязко.
- Искам да си толкова спокойна и с мен - прошепна той. Вече нямаше и следа от хумор в гласа му.
Дълбоко в мен радостта се раздвижи. „Как е възможно?“ Че ние имахме предостатъчно проблеми.
- В такъв случай престани да ме заплашваш - сопнах се.
- А ти се научи да общуваш и ми кажи какво чувстваш - сопна се в отговор той и очите му блеснаха.
Поех дълбоко дъх.
- Крисчън, ти искаш да съм подчинена. Това е основният проблем. Дължи се на определението „подчинен“, което ми пусна в един имейл. - Млъкнах и се опитах да си припомня точната формулировка. - Доколкото си спомням, синонимите бяха, цитирам: „зависим, подвластен, низш, послушен, покорен“. Не бива да те поглеждам. Не бива да разговарям с теб без твое позволение. Какво друго очакваш? - изсъсках.
Той се намръщи, а аз продължих:
- Много е объркващо, когато съм с теб. Не искам да ти се противопоставям, но пък ти харесваш „острия ми език“. Искаш покорство, освен в случаите, когато решиш, че не го искаш, за да ме накажеш. Просто не знам как да се държа с теб, когато сме заедно.
Той присви очи.
- Както винаги добре казано, госпожице Стийл. - В гласа му се прокрадна студенина. - Ела да похапнем нещо.
- Тук сме само от половин час.
- Вече видя снимките, поговори с момчето.
- Хосе. Казва се Хосе.
- Успя да поговориш с Хосе - мъжа, който последния път, когато го видях, се опита да си навре езика в стиснатата ти устичка, докато ти беше пияна и готова да си изповръщаш червата - изръмжа той.
- Никога не ме е удрял обаче - изсъсках пак.
Крисчън се намръщи и от всяка негова пора бликна ярост.