50 нюанса по тъмно

 Мама му стара! Спомних си, че когато идваше на гости, Хосе си играеше с фотоапарата, докато го извеждах и се правех на негов шофьор и асистентка. Мислех, че просто си щрака. Не предполагах, че ме е снимал, без да подозирам.

 Крисчън не откъсваше очи, беше като омагьосан, очите му се местеха от една снимка към друга.

 — Май не съм единственият — почти изръмжа той и забелязах, че е свил устни.

 Беше ядосан.

 — Извинявай. — Прониза ме със светлите си очи. След това тръгна към рецепцията.

 Сега пък какво ставаше? Наблюдавах недоумяващо, докато той разговаряше с госпожица Много-къса-коса-и-червено-червило. После извади портфейла си и й подаде кредитна карта.

 Мама му стара! Изглежда, купуваше някоя от снимките.

 — Здрасти. Ти си музата. Снимките са великолепни — стресна ме гласът на млад мъж с гъста руса коса. Усетих нечия ръка на лакътя си и разбрах, че Крисчън се е върнал.

 — Вие сте късметлия — обърна се русият рошльо към Крисчън, който го прониза със студен поглед.

 — Точно така — отвърна и ме дръпна настрани.

 — Да не купи някоя моя снимка? — попитах.

 — Някоя ли? — изсумтя той, без да откъсва очи от снимките.

 — Защо, две ли купи?

 Той присви очи.

 — Купих ги всичките, Анастейжа. Не искам разни непознати да те зяпат, докато си кукуват самички вкъщи.

 Бях готова да се изкискам.

 — Значи предпочиташ да си ти, така ли? — подхвърлих подигравателно.

 Той ме погледна недоволно, стреснат от дързостта ми. Стори ми се обаче, че се опитва да скрие колко се забавлява.

 — Честно казано, да.

 — Перверзник — казах шепнешком и прехапах долната си устна, за да скрия напиращата усмивка.

 Той не се и опита да скрие колко му е весело. Поглади замислено брадичката си.

 — Много точна преценка, Анастейжа. — Поклати глава и в очите му заблестяха весели искрици.

 — Бих продължила обсъждането, но съм подписала декларация за поверителност.

 Той въздъхна, погледна ме и очите му потъмняха.

 — Нямаш представа какво ми се иска да направя с тази твоя голяма уста — измърмори.

 Ахнах, защото знаех много добре какво има предвид.

 — Невъзпитан тип. — Стараех се да покажа колко съм шокирана и успях. Той нямаше ли задръжки?

 Крисчън се подсмихна, след това се намръщи.

 — Изглеждаш спокойна и напълно естествена на тези снимки, Анастейжа. Не те виждам често в такава светлина.

 Какво? Леле! Смяна на темата — сигурно за заблуда — от игриво към сериозно.

 Изчервих се и сведох очи. Той пъхна пръст под брадичката ми, вдигна главата ми и аз вдишах рязко.

 — Искам да си толкова спокойна и с мен — прошепна той. Вече нямаше и следа от хумор в гласа му.

 Дълбоко в мен радостта се раздвижи. «Как е възможно?» Че ние имахме предостатъчно проблеми.

 — В такъв случай престани да ме заплашваш — сопнах се.

 — А ти се научи да общуваш и ми кажи какво чувстваш — сопна се в отговор той и очите му блеснаха.