Лъжи

Мразя баща си. Дори късметлийка като мен трябва да носи кръста си.

Притискам се до Пол, докато спи, увивам крака около неговия и слагам брадичка във вдлъбнатината между лопатките на раменете му. Допадаме си като мъж и жена.

Всички харесват Пол. Той е хубав, мил и мисля, че — това е черешката на тортата — не е скучен. Може да разкаже смешен виц, да спечели надбягването за бащи на спортния празник на Джош и да предложи добър съвет за разбитото сърце на Джеси. Понякога хората ми казват: „О, Пол е голяма работа“. Мисля си, че това е хубаво. Той никога не престава да ме изненадва. Не е скучен, а скуката е смърт за брака. Освен това е преуспял. Преди две години телевизия „Форуд“ — името е комбинация от фамилиите на Пол и Лекс Уд — беше купена от английската медийна компания КПТВ. Шегувахме се, че ще ходим на соарета на Даунинг Стрийт и вероятно ще се запознаем с Елтън Джон, но това все още не се е случило. Децата ми тепърва ще трябва да се борят за внимание, популярност и възможности, но не до такава степен като Линда и аз. Аурата на „специални“ все още е далеч.

Беше трудно да останем спокойни, когато Пол и Лекс продадоха фирмата. Постижението наистина беше изумително и им причини вълнение и стрес. Как би трябвало да се чувстваш, когато си постигнал мечтите си, а още нямаш четирийсет години?

Светът, в който се движи Пол, е космополитен, забързан, ефектен и безразсъден. Той има петдесет и пет служители, голям процент от които са жени, по-млади, по-умни и по-хубави от мен. Не правете грешката да си мислите, че съм огорчена, че лотарията на красотата ми е дала малко или че изпитвам параноя от конкуренцията. Животът винаги е бил такъв към мен. Не съм ослепителна красавица, тиха съм по характер и се харесвам постепенно, не веднага. Имам средно дълга кестенява коса, чуплива, светлокафяви очи с очевидно интересни петънца в тях и мила усмивка. Мъжете обикновено си падат по момичета като Джеси с щръкнали гърди и изрусена до бяло коса, гръмогласни като нея и с богат запас от забавни анекдоти, само че аз си тръгнах с най-голямата награда от всичките ми връстнички — брак и живот с Пол. Успях, защото съм целенасочена. Когато вярвам, че нещо е правилно, а връзката ни с Пол беше правилна, нищо не може да се изпречи на пътя ми. Работих много усилено, за да поставя неговите потребности над моите и да живея в сянката му. Направих невъзможно за него да живее без мен. Разбира се, не казвам на никого за това, защото ще изглежда, че съм се предала, а определено не е така. Но след десет години и две деца чувствам промяна. Време е да изляза от сянката, фактът, че мъжът ми ридаеше на пода и бръщолевеше, че е убил някого, не е нещо, пред което ще се предам. Рано или късно ще разбера какво се е случило онази нощ и после неуморно ще работя да го поправя.