Лъжи
- Автор: Найт Али
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лъжи». Краткое содержание книги:
Възможно ли е напълно да опознаеш някого?
Можеш ли безпрекословно да се довериш?
Как ще реагираш, ако откриеш, че един от най-близките ти хора е убиец?
Кейт Форман се радва на чудесно семейство, прекрасен съпруг и финансова обезпеченост.
Но една нощ съпругът й Пол се прибира пиян и изцапан с кръв. На следващия ден твърди, че е блъснал куче.
Когато една от колежките на Пол е открита мъртва, у Кейт назряват подозрения, които могат да съсипят добре уредения й живот. Да сподели с полицията е най-логичното решение, но би ли могла да предаде бащата на децата си?
Съмненията я тласкат към отчаяно търсене на истината. Лъжите и манипулациите я водят в различни посоки и към различни заподозрени. А най-страшният въпрос, на който Кейт трябва да си отговори, е дали изобщо познава съпруга си.
Али Найт достига до изненадващи психологически прозрения и майсторски разкрива страховете и дилемите на една жена, поставена в екстремна ситуация. Интригуващият и оригинален сюжет се допълва от модерен език и стил. Найт е работила като журналист и редактор в BBC и авторитетните вестници „Гардиън“ и „Обзървър“.
Тогава Пол беше женен за Елоуид. Отначало помислих, че той е казал Елоуиз, но не, името й трябваше да бъде различно — и трудно. Тя беше естествена блондинка. Не се гордея с онова, което се случи година по-късно, но те нямаха деца, слава богу, и това улесни нещата. Имахме връзка. Първата ни нощ заедно беше един от върховните моменти в живота ми. Не е необходимо да споменавам, че сексът беше… нямам думи да опиша страстта и откровеността му. Забременях два месеца след развода на Пол.
Историята ни не свършва дотук, а само става все по-хубава. Пол ми предложи да се омъжа за него на уикенд в Париж, когато бях в седмия месец, и се оженихме, когато Джош беше на една годинка. Бебето ни изглеждаше много симпатично на сватбата. Неспокойно се въртеше в мъничкото си моряшко костюмче със синьо по краищата. Майка ми се занимаваше с него по време на церемонията в селската църква. След това се разплака и ми каза, че съм постъпила много добре.
Откакто сме заедно, сменихме три къщи — апартамент, красива викторианска и сегашната — внушителен триетажен дом край парка. Пол ръководи фирма за телевизионни продукции и печели много. Купуваме все по-скъпи къщи. Ако нещата не се променят, кой знае с какво може да се сдобием или колко скоро Пол ще се пенсионира. Аз вече не работя на цял ден. Преди да срещна Пол, се занимавах с проучване на пазара и анализирах поведението на клиентите — бъркаме си в носа и ни плащат за това, както обичахме да казваме край охладителите за вода, но след като родих Джош, започнах да работя като телевизионен изследовател, което правя и до днес. Сега съм във „Време за престъпление“, седмично предаване в стил таблоид, което разчита на записи от камери за наблюдение и видеокадри от мобилни телефони на зрители, за да залавя престъпници — от дребни крадци до убийци. Въпреки че работя три дни в седмицата, Пол пак твърди, че съм „аматьор“. Понякога това ме дразни, но ще бъде справедливо да кажа, че сферата ми на действие е домът, а на Пол — работата, и се събираме като диаграма на Вен.
Това утро трябваше да бъде като всяко друго и да правя сандвичи на Джош и Ава, преди да ги заведа на училище. Обикновено върша всичко бързо, но днес лудориите на децата ме дразнят. Масата и столът в кухнята са оплискани с мляко, Джош грабва мокро списание и опръсква стената. Децата ми са разглезени и изпитвам вина, че им угаждам твърде много, за да компенсирам онова, което липсваше в моето детство.
Отивам в кухнята и взимам бухалката за крикет на Пол, недокосната и пренебрегната от сина ми, който не обича спорта, и я връщам на мястото й в коридора. Изведнъж се сещам, че едва не халосах Пол с нея, а той не подозира нищо. В дванайсет и половина имам среща с Джеси. Днес ще пия вино.
4.
Джеси не е най-старата ми приятелка, но е най-забавната. Уговорили сме се да се срещнем на Трафалгар Скуеър и предполагам, че тя иска да разгледа Националната галерия, но когато започвам да изкачвам стъпалата, Джеси се обръща на другата страна и не показва интерес към шедьоврите на импресионистите или желание да се блъска заедно с туристите, за да си купи картичка от магазина.
— Хайде да обядваме навън. Ще бъде забавно.
— Навън?
— Да. Ще си вземем сандвичи и ще ги изядем до лъвовете.
— Да не си полудяла? Денят едва ли може да се нарече хубав.
— Къде е авантюристичният ти дух? Хайде, аз черпя. — Тя се усмихва.
Днес се срещаме на обяд с нея, защото наскоро имаше изложба и продаде картина, и иска да ме почерпи, за да отпразнуваме.
Нареждаме се на опашката пред шумен магазин за сандвичи, хукваме да пресечем улицата между летящите коли и сядаме на ръба на единия фонтан. Духа вятър и непропускащата мазнина хартия се развява, докато захапваме сандвичите и си наливаме вино в пластмасови чаши.
— Е, как си? — питам и си взимам домат от триъгълния сандвич с бекон. — Добре ли върви работата?
Джеси поклаща глава:
— Срещам се с евентуални клиенти. Може да излезе нещо. Чувствам, че съм на прага на нещо вълнуващо.