Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
Запъти се към спалнята, отвори дрешника и извади червената рокля, която беше носила на церемонията. Единствената рокля, обличана някога от нея. Трябваше да признае, че се наслади на начина, по който Джон със зъби я съблече от нея. И да, определено нощите, прекарани заедно, бяха прекрасни — първата почивка, която някога си беше позволявала. Единственото, което вършеха, беше да правят секс, да се хранят един от друг и да поглъщат вкусни ястия, после, след малко сън, повтаряха всичко отново.
Но сега Джон се беше върнал на бойното поле, където на нея не й се разрешаваше да се появи преди следващата вечер.
Ставаше дума само за двайсет и четири часа, за отлагане, а не за доживотна присъда. Какъв й беше проблемът тогава?
Може би лигавите женски принадлежности дразнеха кучката у нея без основателна причина. Не беше затворена в клетка, никой не я караше да се промени и вината за катастрофалния телевизионен маратон с участието на Кардашян си беше изцяло нейна. Колкото до разкрасяващите продукти, догените просто се опитваха да бъдат мили по единствения познат им начин.
Не се намираха много жени като нея. И то не само защото беше наполовина симпат...
Тя се намръщи и завъртя глава.
Остави коприната да се изплъзне от ръцете й и насочи вниманието си към емоционалната решетка отвън в коридора.
За нейните сетива на симпат триизмерната структура, изградена от тъга, загуба и срам, беше също толкова мрачна като сграда, покрай която можеш да минеш с колата си, да я огледаш или дори да влезеш в нея. За съжаление, в този случай носещата конструкция не подлежеше на ремонт, дупката в покрива не беше поправима и нищо не можеше да бъде сторено с повредената електрическа инсталация. Макар да виждаше емоциите на другите, все едно бяха домът им, не съществуваха строителни работници, които да дойдат и да отстранят нередностите, нямаше водопроводчици, електротехници или бояджии за този тип аварии. Собственикът на дома трябваше да се справя сам със счупеното, повреденото и пробитото. Никой друг не можеше да го стори вместо него.
Когато пристъпи навън в коридора със статуите, Хекс почувства как собствената й малка къща се разтриса. Облечената в роба накуцваща фигура пред нея беше майка й.
По дяволите, още се чувстваше странно да го изрече дори само мислено... и някак не пасваше.
Тя прочисти гърло.
— Добър вечер. ъъ.
Не й се струваше редно просто така да изтърси «мамен» или пък «мамо» или «майче». Изпитваше неудобство да я нарече и Ноуан, името, под което беше известна. Но пък как да наричаш жена, която е била отвлечена от симпат, принудена с жестокост да зачене и после, хваната в капана на биологията, да роди последствията от преживените мъчения?
Малко име: Аз. Фамилия: Съжалявам.
Ноуан вървеше с качулка, покрила лицето й.
— Добър вечер. Как се чувстваш?
Английският звучеше странно в устата на майка й, което подсказваше, че би се справила по-добре на Древния език. А поклонът, с който я удостои, при това напълно ненужно, беше някак на една страна заради травмата, каквато и да беше тя, причинила кривата й стойка.
Ароматът, който се носеше от нея, нямаше нищо общо с «Шансл». Освен ако наскоро не бяха въвели в производство нова серия «Трагедия».
— Добре съм — «неспокойна и отегчена» повече отговаряше на истината. — Къде отиваш?
— Да разтребя дневната.
Хекс едва се въздържа да не каже: «Не отивай там». Фриц не допускаше никой освен догените да върши каквото и да било в имението. И Ноуан, макар и дошла да се грижи за Пейн, живееше в стая за гости, хранеше се на масата заедно с братята и беше приемана тук като майка на една от шеланите. По никакви стандарти не представляваше част от прислугата.
— Да, ами. Би ли искала. — Да правят какво, почуди се Хекс. Какво изобщо биха могли да вършат заедно? Хекс беше боец. Майка й беше. призрак в телесна обвивка. Нямаше много общо помежду им.
— Не се притеснявай — отвърна кротко Ноуан. — Разбирам, че е неловко.
Във фоайето под тях проехтя грохот, като че се бяха скупчили облаци, беше започнала гръмотевична буря и бе рукнал проливен дъжд. Ноуан се сви на мястото си, а Хекс хвърли поглед през рамо. Какво, по дяволите.
Рейдж, известен още като Холивуд, а още и като най-едрия и най-красивия сред братята, направо скочи на балкона на втория стаж. В мига щом се приземи, обърна русата си глава към нея, а очите му пламтяха.
— Джон Матю се обади. Нуждаят се от всяка налична помощ в центъра. Въоръжи се и ще се срещнем на входа след десет минути.