Преродена любов

Междувременно лесърът, изглежда, се бе насочил към пешеходната алея, което определено не беше най-добрият му ход. Ако Тор беше на мястото на този загубеняк, щеше да отнеме въпросната тойота от собствениците й и щеше да се опита да избяга с нея.

— Не го мислиш сериозно — изсумтя Тор.

В крайна сметка целта на лесъра се оказа не пешеходната алея, а самият ръб на моста. Той прескочи предпазната ограда за пешеходците и се озова на тесния перваз от другата й страна. Следваща спирка: река Хъдсън.

Убиецът се озърна назад и прасковено жълтата светлина на уличните лампи озари арогантното му изражение на шестнайсетгодишен тийнейджър, изгълтал пред приятелите си стек от шест бири.

Огромно его. Без грам мозък.

Канеше се да скочи. Тоя тъпанар наистина щеше да скочи.

Идиот нещастен. Макар кръвта на Омега да вливаше в убийците огромна сила, това не означаваше, че за тях законите на физиката престават да важат. Краткият принцип на Айнщайн, гласящ, че енергията е равна на масата по ускорението на квадрат, щеше да влезе в сила и когато кучият син се блъснеше в повърхността на водата, го чакаха сериозни увреждания. Нямаше да го убият, но щяха да го извадят от строя.

Копелетата не умираха, освен ако не бъдеха прободени. И можеха да прекарат вечността в състояние на разложение. Пълна отврат.

Преди убийството на неговата Уелси, Тор вероятно щеше да го е оставил да прави каквото знае. От стратегическа гледна точка беше по-важно да обгърне онези човеци в пелената на амнезията и да се запъти към Джон Матю и Куин, които действаха в онази пряка. Но сега нямаше място за оттегляне — по един или друг начин, двамата с този убиец щяха да се изправят лице в лице.

Тор прескочи предпазната релса, стъпи на алеята за пешеходци и после скочи към оградата. Вкопчи се в брънките, засили долната част на тялото си, преметна се и стъпи на парапета.

Напереното излъчване на лесъра взе да се спихва и той заотстъпва.

— Какво, мислеше, че ме е страх от високото ли? — подхвърли Тор. — Или че метър и половина телена ограда би ме спряла?

Порив на вятъра накара дрехите им да заплющят и засвистя през стоманените трегери. Далече под тях мастилените води на реката изглеждаха като неясна тъмна повърхност, наподобяваща паркинг.

И усещането щеше да е като при удар в асфалт.

— Имам оръжие — кресна лесърът.

— Ами извади го.

— Приятелите ми ще дойдат за мен!

— Ти нямаш приятели.

Лесърът беше от новите попълнения, косата, очите и кожата му още не бяха избледнели напълно. Кльощав и неспокоен, най-вероятно бивш наркоман, докарал си мозъчни увреждания от свръхупотреба... което сигурно беше причината да се съгласи да се присъедини към Обществото.

— Ще скоча! Наистина ще скоча!

Тор обгърна с длан дръжката на единия от двата си кинжала и освободи черното му острие от ножницата на гърдите си.

— Ами тогава спри да дрънкаш и политай.

Убиецът хвърли поглед отвъд ръба.