Силата ТЕ

„Обаждай ми се, когато имаш нужда от помощ“ — казваше й той. Приемаше го като кръстник. Наскоро той получи доста пари и покани Анджела да живее с него в Хонконг. Не сестрите й, само нея. Не обичал жени в къщата си, така каза. Тя щяла да бъде изключение. Дължал го на баща й.

С билет, осигурен от новия й кръстник, Анджела отлетя за Хонконг и бързо разбра, че не може да живее там. Градът беше кошмарен. Шумен и пренаселен, по-мръсен от Филипините, а хората бяха твърде здраво свързани с кастите, за да допаднат на вкуса й. Бяха погълнати от своите семейства, кланове и секти. Просто не приемаха никакви чужденци.

А и не можеше да изостави сестрите си. Вярно, Филипините бяха бедна страна; бе невъзможно да си изкараш прехраната, освен ако не работиш за чуждестранна мултинационална компания. Но тя обичаше страната си; не беше готова да изостави родината или сестрите си, както и мечтите им някой ден да се захванат заедно с някакъв бизнес.

Когато сестрите й починаха, кръстникът й веднага разбра гнева й. От дома си в луксозния хонконгски квартал, кацнал на връх Виктория, той незабавно започна да съветва Анджела за войната й срещу „Таалтекс“. Нае Грегорио „Гринго“ Арбенз, известен манилски адвокат, да я представлява. Гротескно дебелият, но много умен Арбенз пътуваше навсякъде с пълна кола телохранители, колекционираше пауни и притежаваше нещо, което кръстникът на Анджела наричаше „зли познания“. Не излизаше евтино. Но самият Гринго Арбенз сподели с клиентката си:

— Струвам си всяко шибано песо, тъй като никой не е излекуван чрез милосърдие.

Очевидно за известно време торбата с хитрини на дебелака ефикасно държеше „Таалтекс“ настрани. Попречи на компанията да уволни Анджела, после предотврати понижението й в длъжност. Осуетяваше всеки опит да я затворят заради измислени криминални обвинения във вандализъм и кражба. Организира и светкавично медийно огласяване на случая й, като по този начин направи най-лошата реклама на „Таалтекс“ от години насам. Планираше да заведе процес срещу компанията за ролята й в смъртта на сестрите на Анджела.

Изглежда, че Арбенз успя да направи и невъзможното. Уменията му попречиха на „Таалтекс“ да сломи Анджела Рамос и я превърнаха в героиня. Азиатската преса я наричаше „спасителката на филипинските жени“. Най-дебелият Давид в историята, както написа един журналист, бе на път да убие американския Голиат.

Но преди две нощи дебелакът се обади на Анджела в бараката й и й заяви, че повече не може да я представлява. Тя се опита да разбере защо.

— Говори с кръстника си — каза Арбенз. — Той знае отговорите. Съжалявам. Наистина, ама наистина съжалявам.

С темперамента, наследен от майка й, Анджела го прокле на тагалонг, испански и английски. Нарече го дебелогъз мошеник и поиска да разбере как е могъл да й причини подобно нещо. Нима не виждаше, че тя се пребива, за да задържи работата си и се бори срещу най-алчните копелета, които Бог някога е създал? Нима не виждаше, че всеки момент ще рухне?