Силата ТЕ
- Автор: Олден Марк
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Димитър Добрев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Силата ТЕ». Краткое содержание книги:
Шестдесет и една жени са мъртви в американска фабрика за електроника, а властите прикриват всичко…
Ди Палма и странният му син Тод бавно разкриват неудобните връзки между американския бизнес и тайванските триади. Връзки, които някои важни хора искат да останат неразкрити. Връзки, които водят до Черния генерал. Черният генерал си има лични и делови причини да унищожи двамата Ди Палма, особено Тод…
Макар да беше упорита и претенциозна, госпожица Куан имаше достойнство. „Таалтекс“ трябваше да си плати за обидата. За да си отмъсти, тя се обърна към Анджела Рамос.
Пред зейналия прозорец на кухнята, в тъмните тихи бараки, изпотената Анджела Рамос огледа две отдавна изоставени бензинови колонки и запали цигара. През последната седмица пушеше по-малко, не гълташе дима и си избираше цигари с по-малко катран. Това бе най-твърдата й стъпка към отказването.
Бръкна в джоба на тънката си памучна престилка и напипа миникасетофона, подарък от кръстника й, който живееше в Хонконг. Беше човек със здрав разум и вчера настоя Анджела да напусне Филипините заради собствената й безопасност.
— За теб става твърде опасно да оставаш там — предупреди я той. — „Таалтекс“ вече е подготвил бесилката. Сега им трябва само врат и той съвсем логично може да е твоят.
Щеше да се пенсионира и да замине за Флорида, „отровения рай“, както сам го наричаше. Притежаваше луксозен апартамент в Кей Бискейн с изглед към океана.
— Ела с мен в Америка — каза й, — и се махни от тези проклети подлеци в окаяната си страна. Там не можеш да се забавляваш.
Да се забавлява? Не и докато изстрадваше последствията от жестоката си битка с „Таалтекс“, последствия, които започнаха от колит и стигнаха до камъни в бъбреците и сърцебиене. Сега водеше борба срещу плановете на компанията да отреже началните надници от 1.25 до 1.00 долар на ден. Не и докато се опитваше да застане начело на профсъюза, който в момента защитаваше управлението на компанията. Организираше забавяне на производството и седящи стачки, за да протестира срещу рисковите условия на работа в „Таалтекс“. Персонално атакуваше дългосрочната политика на мениджърите, които отказваха да гарантират отпуски и да изплащат болничните листове.
Тя нямаше съпруг, нито любовник и макар че жените, с които работеше, я обожаваха, имаше малко приятели. Подобни връзки изискваха жертви, които бяха непосилни за нея на този етап от живота й.
Да се забавлява? Едва ли. Твърде много се страхуваше от „Таалтекс“, за да го направи. Компанията бе по-мощна от много правителства и не беше независима. Кръстникът й наричаше подобни хора НСН — не се спират пред нищо.
— Повече не можеш да им вярваш — каза той на Анджела, — по-скоро можеш да хванеш бик за оная работа и да го хвърлиш.
Тя наскоро бе навършила двадесет, закръглена жена с пълно лице и черна коса, толкова дълга, че можеше да седне върху нея. Тази вечер сплете косата си на дълга до кръста плитка заради влажния въздух. Така косата й нямаше да се накъдри. Тя мразеше къдрави коси.
Работата й в „Таалтекс“ беше да проверява готовите платки, преди те да заминат за Съединените щати, където бяха поставяни в танкове, ракетохвъргачки, бомбени укрития и друго военно оборудване. В работата й нямаше тайнственост, нямаше несигурност. Нито някаква перспектива, че ще е доволна от нея. Единствената перспектива бе постоянно да се отегчава до смърт.
Колкото повече се страхуваше от „Таалтекс“, толкова повече го мразеше. Имаше моменти, когато си мислеше, че ненавистта й към компанията може би е единственото й удоволствие. Кръстникът й я разбираше.
— Остани вярна на омразата си — посъветва я той. — Мисля, че не можеш да живееш без това.
Водена от тази ненавист тя организираше протести, стачки и демонстрации против „Таалтекс“. Същата тази ненавист бе причината, поради която тази вечер чакаше доказателствата за връзката на компанията с азиатския подземен свят. Омразата й я подтикна да организира утрешното бдение, срещу което „Таалтекс“ се противопостави енергично.
Бдението, което щеше да се проведе на площадката в зоната, бе в памет на две работнички, починали преди шест месеца. „Таалтекс“ уби и двете. Жените, Нелия и Сара Рамос, бяха сестри на Анджела Рамос. Сестри, които тя отгледа сама след смъртта на родителите си. И двете не доживяха до двадесет години.
Първа почина петнадесетгодишната Нелия, най-малката. Сладката, весела Нелия, чиято представа за хубавите неща в живота се изчерпваше с нов мотопед и дигитален касетофон, се опитваше да си набави тези неща чрез работата си в „Таалтекс“.
За да избегне плащането на майчински добавки, компанията задължаваше всички потенциални работнички да минат през тест за бременност. Жените с положителен резултат не бяха наемани. Даваха парична премия на всяка работничка, която се съгласеше на доброволна стерилизация.