Вълшебният кораб
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Liveship Traders #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“ ЕООД
- ISBN: 978-954-2989-67-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вълшебният кораб». Краткое содержание книги:
Книгите на Робин Хоб са като диаманти сред циркониево море.
Джордж Р. Р. Мартин
Въпреки това Уинтроу крачеше мълчаливо до жреца, както изискваха манастирските обичаи. По пътя си те се разминаваха с мъже и жени в зелени свещенически роби, а също и с помощници в бели одежди. Кимвания служеха за безмълвни поздрави.
В близост до бараката с инструменти момчето бе споходено от неочаквана и смущаваща увереност, че двамата са се отправили именно натам и че му предстои да прекара остатъка от деня сред градината. Във всеки един друг момент Уинтроу би приветствал подобна перспектива, само че след продължителен транс престоят на открито се превръщаше в особено неприятен.
Колебливостта на стъпките му не убягна на Берандол.
— Не се поддавай на тревогите, Уинтроу — тихо го укори свещеникът. — Когато изпитваш притеснение за онова, което би могло да се случи, ти пропускаш възможността да се насладиш на настоящия момент. Онзи, който се тревожи за идното, губи настоящето и отравя следващото с предмисъл. — Берандоловият глас придоби острота. — Ти прекалено често се отдаваш на подобни мисли. Ако ти бъде отказана жреческа степен, то най-вероятно ще бъде заради това.
Момчето хвърли сепнат поглед към свещеника. За момент отчаяние изникна върху невръстното лице. Тогава то откри уловката. И се усмихна широко. Берандол се присъедини към мимиката му, когато момчето каза:
— Но ако се притеснявам за евентуалното си отхвърляне, сам ще съм го предизвикал.
Берандол одобрително го сръчка с лакът.
— Именно. Колко бързо се учиш… Аз бях много по-голям, почти на двадесет, когато най-сетне се научих да съчетавам това Противоречие с живота си.
Уинтроу срамежливо сви рамене.
— Снощи размишлявах над това, преди да заспя. Човек трябва да се подготвя за бъдещето и да очаква бъдещето, без да се бои от бъдещето. Двадесет и седмото Противоречие на Са.
— Едва на тринадесет да достигнеш до двадесет и седмото Противоречие…
— Защо, вие до кое сте достигнали в момента? — простодушно попита момчето.
— Тридесет и третото. Вече две години не успявам да го разреша.
Дребният юноша отново повдигна рамене:
— Аз още не съм стигнал до него.
Двамата навлязоха в сянката на ябълковите дървета, под листа, натежали от горещината на деня. Зрели плодове придърпваха клонките към земята. В отсрещния край на овощната градина послушници обхождаха дърветата и ги поливаха с кофи изворна вода.
— Жрецът не бива да съди, освен ако не е способен да съди с преценката на Са; абсолютно справедливо и с пълна милост. — Берандол поклати глава. — Признавам, че не виждам как подобно нещо е възможно.
В погледа на момчето вече личеше размисъл; челото оставаше леко сбърчено.
— Докато смяташ, че е невъзможно, сам си забраняваш разбирането. — Гласът му звучеше занесено. — Освен ако целта не е да открием точно това — че жреците нямат право да съдят, защото не притежават абсолютна милост и абсолютна справедливост. Може би от нас се иска единствено да прощаваме и утешаваме.
Берандол поклати глава.
— Само за няколко мига ти достигна до мисълта, отнела ми шест месеца. Но има и друго. Край себе си виждам мнозина свещеници, които си позволяват да отсъждат. Бродещите представители на нашия орден се занимават почти изцяло с това: да разрешават неразбирателствата сред народа. В такъв случай те трябва по някакъв начин да са разрешили Тридесет и третото Противоречие.
Момчето го погледна любопитно, понечи да каже нещо, изчерви се и замълча.
Берандол се загледа в повереника си.
— Говори, каквото и да искаше да кажеш. Няма да те укоря.
— Проблемът е, че аз се канех да укоря вас — призна Уинтроу. С просияло лице той додаде: — Но се усетих и спрях.
— И какво щеше да ми кажеш? — настояваше свещеникът. Когато момчето поклати глава, наставникът му се засмя. — Нима мислиш, че ще се наскърбя, след като изрично съм те помолил да споделиш мисълта си? Хайде, слушам те.
— Щях да ви кажа, че трябва да построявате поведението си според наставленията на Са, а не според делата на останалите. — Момчето говореше прямо, но още към края на думите си сведе очи. — Зная, че не е моя работа да ви напомням това.
Берандол изглеждаше прекалено замислен, за да се наскърбява.