Вълшебният кораб

Той замълча.

— Вече не си спомням колко пъти този момент е отминавал — призна Молкин. — Цикъл подир цикъл ние сме оцелявали. Ала последният кръговрат беше най-дълъг. Нима все повече от нас не забравят, че ние трябва да бъдем Господари? Боя се, че ние загниваме, плетенице. Нима неотдавна аз не си спомнях повече? Ами вие?

Неговите питания тормозеха сърцето на Шривър. Тя сплете гривата си с неговата, осмелявайки се да поеме отровите, за да изостри собствените си възприятия.

— Някога аз помнех много повече — призна тя. — Понякога ми се струва, че помня единствено, че трябва да следваме теб. Защото ти носиш истинските спомени.

Тих беше отговорът му:

— Ако скоро не се натъкнем на Помнещи, дори и аз може да забравя това.

— В такъв случай не преставай да помниш, че трябва да продължаваме диренето си.