Блондинка от Маями
- Автор: Ливайн Пол
- Серия: Джейк Ласитър #7
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Блондинка от Маями». Краткое содержание книги:
— Мамчето живее за дъщеричките — бе подхвърлил Ръсти, когато минахме покрай тях на път към кабинета му. В приемните дни тук гъмжи от девойчета, дето и на пръсти да се изправят пак не достигат метър и шейсет, а вместо скули имат картофено пюре. Ейлин Форд често казваше, че на тоя свят няма фотомодел с къса шия, но никой не се е сетил да го съобщи на майките.
Загледах се към океана отвъд Лумъс Парк. Плажът беше осеян със сини чадъри, а навътре в морето един туристически кораб браздеше тюркоазните води с хиляди щастливци на борда.
— Бива си я гледката, а? — попита Ръсти. После кимна към телескопа, насочен право на изток, към океана. — На плажа покрай Десета улица всичко живо е по монокини. Искаш ли да погледнеш?
— Друг път, Ръсти. Трябва да посетя женския затвор и…
— Бразилките — каза той.
— Какво?
— Те го измислиха. Просто си свалиха горнищата. То и долнищата им не бяха кой знае колко големи. После модата дойде и при нас. За нула време всички тръгнаха по монокини. А тръгнеш ли на север към Холовър, голотията става тотална.
— Ръсти, не смяташ ли, че трябва да поговорим за Криси?
Той сви рамене и смъкна от една лавица дебел албум.
— Тя дойде тук преди около година с великолепни отзиви. Веднага разбрах, че е победителка, истинска находка за агента. Може би не чак онова, което французите наричат top du top des models8, но все пак висша класа. С много труд и усилия си беше пробила път по обичайния маршрут Италия, Франция, Ню Йорк. А наистина й потръгна, когато циците пак излязоха на мода.
— Че кога не са били?
— В нея имаше всичко необходимо. Чувал ли си израза „скули като акули“?
— Не помня да са го споменавали в кварталната кръчма — признах аз.
— Е, все едно, че за Криси са го измислили. Тънък прав нос, безупречен тен, дълги крака и фантастични рамене. За модния подиум трябват хубави рамене, иначе дрехите стават пълен боклук. Има изразително лице, страхотна коса и може да изглежда ту мършава и суперизтънчена, ту като обикновено калифорнийско момиче на плажа — каквото поиска клиентът. Тялото й е съвършено, всичко точно по мярка, но с това могат да се похвалят много момичета. Има обаче и още нещо, което е трудно за описание, някаква искра, пламваща пред обектива, някаква енергия, която те кара да гледаш. Най-добрите модели кипят от живот дори когато стоят неподвижни. Не са пасивни, освен ако снимките го налагат. Разбираш ли, Джейк?
— Нито дума.
Той прелисти албума. Криси по бански костюм и обувки с висок ток; Криси с раирана копринена блуза и минипола; Криси с дълга вечерна рокля. После две черно-бели художествени фотографии, направени сред гора. През листата прозираха слънчеви лъчи, голата Криси лежеше върху паднал дънер и срамежливо повдигаше едното коляно, за да прикрие слабините си, а двете ръце висяха над гърдите, без да ги закриват напълно.
— Из Европа й се носеше славата на доста опърничава, но за нашия занаят това е в реда на нещата. Казваха, че можела да купонясва цяла нощ, а в осем сутринта да се яви на снимки съвсем свежа. Приемала работата сериозно. Често побъркват целия снимачен екип — осветителите, гримьорките, гардеробиерките и тъй нататък. Всичко трябвало да е идеално, а знаеш, че никога не става така. Във Франция и лепнали прякора Casse-Couille, превежда се горе-долу като „Трошачка на топки“.
Ръсти плъзна пръсти през дългата си коса и леко подръпна конската опашка отзад.
— Когато се върна, аз и уредих една реклама по националната телевизионна мрежа. За чай с лед. Беше по бяло костюмче за тенис и още преди да си е допила чая, всеки американски мъж искаше да я изчука, да се ожени за нея или да я осинови. От рекламата капнаха към сто и петдесет бона. По-късно направи и някои международни клипове в Латинска Америка и Далечния изток, доста се занимаваше с мода, по пет хилядарки на ден за каталожни снимки, често я фотографираха за различни списания. Само едно й е лошото, не ще да се чука с мен.
— Значи не само талантлива, но и умна — казах аз.
— Да бе, като го спомена, наистина й сече пипето. Не като на повечето моделки. Знаеш ли какво казват, ако чуят, че някоя манекенка има половин мозък?
— Не, но май сега ще науча.
— Много й е.
— Брадат виц, Ръсти. И злобен.
— А знаеш ли какво казва манекенка, когато се чука?
— Какво?
— Хей, момчета, всичките ли сте от един отбор?
— Ръсти, понякога имам чувството, че душевното ти развитие е спряло някъде около двайсет и втората година.
8
Връх на моделите (фр.). — Б.пр.