Възрастите на Лулу
- Автор: Grandes Almudena
- Год: 1991
- Язык: болгарский
- Год: Незир
- ISBN: 954-8077-01-9
- Переводчик: София Каталан
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Възрастите на Лулу». Краткое содержание книги:
Доближи устни до ухото ми.
— Ла...? — Не продължи изречението, замълча замислен, като че ли подбираше думите си. — Смукала ?ли си някога мъжки пенис?
— Не! — Не лъжех и той го разбра.
Не каза нищо, продължаваше да се усмихва. Протегна ръка и завъртя контактния ключ, моторът забо-боти. Стъклата бяха замъглени. Навън вероятно бе страхотен студ, бяла пара излизаше от капака.
Отново се облегна назад, гледайки ме, и аз разбрах, че светът се събаря в краката ми.
— Гнус ме е.
— Разбирам. — Сложи крак върху педала на газта и го натисна няколко пъти.
Прехапах езика си. Винаги хапя езика си, преди да взема някакво важно решение.
Наведох глава, затворих очи, отворих уста и реших, че въпреки всичко нямаше да бъде лошо най-напред да предупредя:
— Няма да ме напикаеш, нали? — това го развесели невероятно. Всичко, което казах и правих онази нощ, го забавляваше.
— Не, ако ти не искаш, няма.
Изражението ми стана сериозно.
— Не искам!
— Вече знам, глупачке, това бе шега и нищо повече.
Усмивката му не ме успокои много, но вече не можех да се откажа, така че отново наведох глава и затворих очи, отворих устата си и извадих език. Най-добре бе да започна с крайчеца на езика, защото представата за близане ми се струваше по-приемлива.
Пабло се изви още повече, изпъна се като котарак и постави ръка върху главата ми.
Хванах го с лявата ръка и започнах от основата, опрях език до кожата и го задържах така за момент. След това започнах да го нриплъзвам нагоре съвсем бавно. По-голямата част от езика ми беше вътре в устата, така че при движението нагоре опирах и носа си по повърхността, като долната ми устна следваше дирята от слюнка, която езикът оставяше. Когато стигнах до ръбчето, се върнах надолу към основата, за да поема отново бавно нагоре.
Пабло пъшкаше. Космите му гъделичкаха брадичката ми. Втория път се осмелих да протегна език. Беше сладникав. Всички членове, които съм пробвала през живота си, са били сладникави, което не означава, че са имали добър вкус. Бе твърд и топъл и, разбира се жилав, но, общо взето, и изненадващо за мен бе по-малко противен от това, което си въобразявах в началото. Това ме правеше по-уверена и сигурна. Идеята, че той е обезоръжен, че ако стисна за миг зъбите си с всичка сила, можех да го довърша, ме успокояваше.
С крайчеца на езика си обхождах ръбчето, навлизах в цепнатината, приплъзвах го след това по мястото, приличащо на невидим груб шев от месо, заставайки точно под него, за да продължа по ръбчето му. Всичко това правех съвсем бавно, в подобни ситуации никога не е било нужно да ми се обяснява повече от веднъж, правех го вече много добре.
Наистина не изпитвах кой знае какво удоволствие освен контакта с нова плът, която езикът ми чувстваше много по-осезателно от това, което някога бяха усещали ръцете ми. Въпреки това всеки изминал момент се възбуждах все повече. В някакво ъгълче на мозъка ми, достатъчно далече, за да не пречи, но достагьчно близо, за да бъде забелязано, пробляскваше лампичката на непълнолетието ми. Оставаха ми още шест години до двадесет и една (по онова време пълнолетие се навършваше на двадесет и една години). Пред очите ми изникна драмата от езерото, когато загубих съзнание и Пабло спаси живота ми, спомен от летата на моето детство, когато той и брат ми бъркаха под полата на една леличка, докато ги наблюдавах скришом, и думите на майка ми, която споделяше пред приятелките си: „Пабло е от семейството, като син ми е...”
У дома Марсело сигурно си мислеше, че все още зяпаме рецитала. Гледах да не забравям, че се намирам в една кола на улицата, смучейки члена на приятел на семейството, при това силно възбудена. Признавах пред себе си безсрамно, че бе вълшебно. Припомнях си обичайните поучения, че момчетата само се забавляват с такива момичета, но не се женят за тях, и съзнавах също така необикновената връзка, която се бе създала помежду ни. След първите целувки и демонстрации, за да ме спечели, той се показваше напълно пасивен — леко наведен, облечен, оставил се изцяло в ръцете ми. А аз, легнала на седалката, полугола, превита на две, приемах безапелационно това положение на нещата.
Майка ми обичаше да повтаря, че с него би ме оставила да отида накрай света и вече я разбирах.
Когато ме попита дали съм свикнала достатъчно с пениса му, за да го налапам целия, той вече го беше