Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Кое, мазето ли?
— Сексът, разбира се! — едва не се разпищявам аз в усилията си да върна Мишката на земята.
— О, това ли? Ами, беше добре. Всъщност дори забавно. Но е едно от онези неща, върху които трябва да се поработи. Не можеш просто ей така, изведнъж, да започнеш да го правиш. Налага се да експериментираш!
— Каквоооо? — Присвивам подозрително очи. Не съм много сигурна как точно трябва да приема тази новина. През цялото лято докато се потях да пиша онзи тъп разказ, за да вляза в онази още по-тъпа програма, Мишката е изгубвала девствеността си! — Ама как изобщо се сети какво трябва да правиш?
— Четох една книга. Сестра ми ме посъветва, че всеки трябва да прочете някакъв наръчник по въпроса, преди да започне да го прави, за да знае какво да очаква. Иначе може да се окаже огромно разочарование.
Присвивам очи, като добавям към мислената си картина на Мишката и онзи тип Дани в мазето на неговите и наръчник по секс.
— И смяташ ли, че ще… продължиш?
— О, да! — отсича Мишката. — Той отива в Йейл, точно като мен. — Усмихва се и се връща към учебника си по математика, сякаш всичко вече е казано.
— Хмммм.
Скръствам ръце пред гърди. Но като че ли всичко се връзва. Мишката е толкова организиран човек, че сигурно вече е планирала романтичния си живот до осемнайсетата си година.
А аз нищо не съм планирала.
3.
Удари под кръста
— Нямам представа как ще изтикам тази учебна година! — въздъхва Маги. Изважда от джоба си пакет цигари, който е откраднала от майка си, и запалва една.
— Ъхъ — промърморвам неопределено. Все още съм шокирана от новината, че Мишката прави секс. Ами ако всички около мен правят секс?
Идиотска работа. Разсеяно грабвам един брой на нашия училищен клюкарник „Нътмег“. Водещото заглавие пищи неистово: „КИСЕЛО МЛЯКО В СТОЛА!“ Голяма новина, няма що. Свивам презрително устни и бутвам вестника настрани. С изключение на шепата хлапета, които работят по списването на този боклук, никой друг не го чете. Обаче някой го е оставил на старата масичка за пикник пред праисторическата плевня, която се намира точно до оградата на училищния двор. Масичката си стои тук, откакто се помня, надраскана с инициали на влюбени, години на завършване на гимназията и разнообразни мисли по повод гимназия „Касълбъри“, като например: „Касълбъри е гадна работа.“ Даскалите никога не се осмеляват да припарят тук, така че мястото се е утвърдило като неофициална зона за пушене.
— Е, поне тази година ни дават и кисело мляко — отбелязвам ей така, колкото да кажа нещо. Ами ако никога не успея да разбера какво е това секс? Ами ако загина при катастрофа, без никога да съм го правила?
— Какво би трябвало да значи това? — обажда се Маги.
Ох, боже! Май пак се започва — онова вечно жалване от тялото. Сега Маги ще занарежда, че е много дебела, а аз пък ще заявя, че приличам на момче в тялото си. Маги ще каже, че й се иска да изглежда като мен, а аз ще отвърна, че ми се иска да изглеждам като нея. И нищо няма да се промени, защото само след две минути и двете ще си седим тук, все в същите тела, само дето ще сме успели да си докараме депресия заради нещо, което не можем да променим.
Като например приемането в семинара по творческо писане.
Ами ако някое момче пожелае да прави секс с мен, а аз съм прекалено уплашена, за да се съглася?
Както и може да се очаква, Маги изрича:
— Изглеждам ли дебела? Изглеждам дебела, нали?! Знаех си! Дори се чувствам дебела!
— Маги, ти не си дебела! — Момчетата се заглеждат по Маги, откакто навършихме тринайсет — факт, който тя непрекъснато и упорито забравя.
Извъртам глава. Зад нея, в мрачните ниши на плевнята, нечие огънче от цигара се движи нагоре-надолу.
— Тук има някой! — просъсквам.
— Кой? — извърта се рязко тя и в този момент от сенките се измъква Питър Арнолд.
Питър е второто по ум момче в нашия клас и малко нещо кретен. Доскоро беше бузест дребосък с тебеширена кожа, но това лято с него очевидно се е случило нещо важно — пораснал е.
И както става ясно, пропушил е.
Питър е добър приятел на Мишката, но лично аз не мога да кажа, че го познавам. Когато се стигне до взаимоотношения, с него сме като планети със свои собствени слънчеви системи от приятели. А според неписаните закони различните слънчеви системи рядко влизат в досег една с друга. Досега.