Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— Намигна ти. В часа по математика.
— Така ли?
— Брадли! — провиква се невярващо Мишката. — Само не ми казвай, че не си го забелязала!
— А ти откъде знаеш, че е намигал точно на мен? Може пък да е намигал просто така, на стената!
— А откъде знаем, че безкрайността съществува, а? Всичко е само теория. А моята теория гласи, че ти го харесваш!
Внезапно усещам онази гадна буца в гърлото ми, която изисква драматично изкашляне, за да си замине. Обаче всичко е напразно. Мишката като че ли чете мислите ми.
— Мисля, че трябва да излезеш с него! — отсича безапелационно тя. — Смятам, че е перфектен за твое гадже! Защото е и красив, и умен!
— И всички момичета в даскало са луднали по него. Включително Джен П.
— Е, и?! Ти също си красива и умна! Защо пък да не излезеш с него?!
Правило номер три: най-добрите приятелки винаги смятат, че ти заслужаваш най-готиния тип на света, нищо че въпросният готиняга си няма никаква представа за твоето съществувание.
— Защото може пък да харесва само мажоретки, а?
— Грешна дедукция, Брадли! Не разполагаш с никакви факти. — А после, не щеш ли, се размечтава, подпира брадичка върху ръката си и промърморва: — Понякога момчетата са пълни с изненади!
Тази мечтателност изобщо не е в стила на Мишката. Тя си има множество приятели от мъжки пол, но винаги подхожда към тях прекалено практично, за да си позволи да хлътне по някого.
— Какво би трябвало да означава това? — обръщам се аз към тази нова Мишка. — Да не би напоследък да си срещнала някой изненадващ тип?
— Само един.
Правило номер четири: най-добрите приятелки също могат да бъдат пълни с изненади.
— Брадли! — изрича тя, а след кратка пауза допълва: — Имам си гадже!
Каквоооо! Толкова съм шокирана, че не зная какво да кажа. Та Мишката никога досега не е имала гадже! Тя дори не е ходила на истинска среща!
— Доста е елегантен — изрича тя.
— Елегантен ли? Какво ще рече това? — изграквам аз. — Кой, за бога, е той? Държа да знам всичко за този елегантен тип!
Мишката се изкисква, което изобщо не е в неин стил. После изтърсва:
— Запознах се с него това лято. На лагера.
— Аха!
Чувствам се едновременно слисана и обидена, че досега не съм чувала нищо за това мистериозно гадже на Мишката, но като че ли сега вече всичко се връзва. С нея никога не сме успявали да се засечем през ваканцията, защото тя всяка година ходи в някакъв специален правителствен лагер в столицата Вашингтон.
И изведнъж осъзнавам, че се радвам за нея. Извънредно много се радвам. Скачам и я прегръщам, и започвам да подскачам като хлапе в утрото на Коледа. Нямам представа защо го приемам като нещо толкова важно. Все пак става въпрос за някакво идиотско гадже. Но, от друга страна…
— Как се казва? — изписквам.
— Дани. — Извръща очи и се усмихва замечтано, сякаш гледа някакъв таен филм в главата си. — От Вашингтон е. Пушихме заедно трева и…
— Чакай малко! — вдигам предупредително ръка. — Трева ли?
— Сестра ми Кармен ме светна за нея. Каза, че много отпускала преди секс.
Кармен е с три години по-голяма от Мишката и е най-благопристойното момиче, което познавам. Дори през лятото ходи с чорапогащник.
— И какво общо има Кармен с теб и Дани? Кармен пуши трева? Кармен прави секс?
— Слушай какво, Брадли, дори и на умните хора им се случва да правят секс!
— Което ще рече какво? Че и ние би трябвало да правим секс, така ли?
— Говори само за себе си!
Ха! Издърпвам учебника на Мишката изпод ръцете й и го затварям с трясък.
— Слушай, Мишке! Какви ми ги приказваш, за бога?! Да не би и ти да си правила секс?
— Аха — кимва небрежно тя, сякаш нищо особено не се е случило.
— И как така ти си правила секс, а аз не съм? Нали трябваше да си задръстена?! Нали се предполагаше, че ти ще измислиш лекарство против рак, а няма да се въргаляш на задната седалка на някаква скапана кола сред димни кълба от марихуана?
— Правихме го в мазето на родителите му — отбелязва спокойно Мишката и си прибира обратно учебника.
— Ти сериозно, а? — Опитвам си да си представя Мишката гола на нечий момчешки диван във влажно мазе, обаче някак си не ми се получава. — И как беше?