Правилата

Не съм забравил — лафът ни беше за туй, как Бабов направо се беше разхубавил. (Въобще не забравям, главата ми е достатъчно празна, за да си позволи и това.) Фино обръснат, ризата като Фанфан Лалето, даже носът му като че ли беше се поизправил. Бам при Царо, за мангизите. А Царо сега накъде? И не за друго, вие кой знае какво ще помислите! А само защото идеално разбира, че ако не удържи и той на думата си, на другата сутрин интерната го смятайте разрушен из основи! Кандиса като момиченце и ето ни след три дни в града. Добре забелязахте, нали? Ето и ни — мене, Детето, Ганди и Бабов в града. Майчице! Ние в града! Ама подстригани, ама излъскани… И най-важното, че Бабов, който просто не знаеше какъв риск е поел, изобщо не ни чете „конско“, преди да излезем. Само ни изгледа и каза:

— Разчитам на вас. Знаете как се излиза оттук. Просто залагам изцяло на вас.

Гений. Лично аз в този момент бях по-сигурен от милицията. Ганди Му вика и той: