Вечерен курс
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #21
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вечерен курс». Краткое содержание книги:
Нещата бързо се изясняват. Агент на ЦРУ, внедрен в спяща клетка на джихадисти в Хамбург, случайно е чул пристигнал от Близкия изток куриер да прошепва: „Американецът иска сто милиона долара”. За какво са тези сто милиона? И кой може да ги плати?
Разузнаването и военното командване са притеснени. Задачата на Ричър и двамата му нови приятели е да открият американеца. Максимално бързо и напълно незабелязано. Джак Ричър заминава за Германия, придружен от жената, на която винаги е разчитал в работата си - сержант Франсис Нили. Операцията неочаквано се усложнява. Наяве излизат стряскащи тайни от времето на Студената война. Светът е заплашен от огромен по мащаби терористичен акт. Джак Ричър познава правилата на играта, но често трябва да се движи по ръба на закона. Което едва ли може да го спре...
— А защо имате нужда от нас? — попита Уотърман. — Ситуацията изглежда стабилна. Четиримата не могат да се скрият. Ще научите, че клетката им е активирана, минута след като получат заповедите си. Стига, разбира се, хората в консулството да дежурят денонощно.
Наистина беше по-добре да си изяснят нещата още сега.
— Ситуацията наистина беше стабилна — отвърна Синклер. — Нищо не се случваше. До един момент. Преди няколко дни. Нещо незначително на пръв поглед се промени. Четиримата посрещнаха гост.
По предложение на Синклер се преместиха в офиса. Тя заяви, че в класната стая се чувства неудобно заради чиновете, което бе самата истина, особено за Ричър. В края на краищата той бе висок метър и деветдесет и три и тежеше сто и десет килограма. Едва се побираше на чина. За сметка на това в офиса имаше заседателна маса с четири кожени стола. Помещението явно отговаряше на очакванията на Синклер за повече комфорт. Имаше логика. Най-вероятно тя лично бе наела сградата предишния ден или бе накарала някой от помощниците си да го направи. Три спални и четири стола за брифингите.
Мъжете с костюмите останаха отвън, а Синклер продължи:
— Измъкнахме от нашия човек всяка подробност, за която успя да се сети. Освен това смятаме, че можем да му имаме доверие. Посетителят е бил друг саудитец. На същата възраст като останалите. Облечен като тях. Гел на косата, златен ланец на врата, тениска с крокодилче. Не са го очаквали. Появата му ги е изненадала. От друга страна обаче, става въпрос за организация, която наподобява мафията в това отношение — могат да ти позвънят по всяко време и да ти възложат каквато и да било задача. Посетителят намекнал нещо подобно. Оказало се, че е някакъв куриер. Не бил пристигнал заради тях. Задачата му била съвсем друга. Дошъл в Германия по работа и се нуждаел от сигурно място, където да отседне. Куриерите винаги предпочитат подобни квартири. Хотелите оставят следи. А тези са параноици по отношение на сигурността, защото подобни мрежи са станали вече доста големи. Което означава, че безопасната комуникация е изключително трудна. Убедени са, че можем да подслушваме мобилните им телефони, което най-вероятно сме в състояние да направим. Убедени са, че можем да четем имейлите им, което не се съмнявам, че скоро ще започнем да правим. Убедени са, че отваряме и обикновената им поща. Затова използват куриери, които всъщност предават съобщения. Не носят куфарчета, закачени с белезници за китките им. Носят въпроси и отговори в главите си. Сноват напред-назад, от континент на континент, въпрос, отговор, въпрос, отговор. Системата работи бавно, но е абсолютно сигурна. Не оставя електронни следи, нито пък документи или записи, никой не вижда нищо освен някакъв човек със златен ланец, който пристига на летището заедно с милиони други досущ като него.
— Знаем ли дали Хамбург е последна спирка на куриера? — попита Уайт. — Или е просто междинен етап към друг град в Германия?
— Задачата му е свързана с Хамбург — отвърна Синклер.
— Но не и с момчетата в нашия апартамент.
— Не, с други хора.
— Знаем ли кой го е изпратил? Или предполагаме, че са същите хора от Йемен и Афганистан?
— Убедени сме, че са същите хора. Поради друго обстоятелство.
— Какво? — настоя Уотърман.
— По случайност, която не би трябвало да ни изненадва статистически, куриерът познава един от саудитците в апартамента. Прекарали са три месеца заедно в Йемен — катерили са се по въжета, стреляли са с автомати, такива работи. Светът е малък. Двамата си поговорили и иранецът подочул част от разговора им.
— Какво е чул?
— Куриерът изчаквал среща, която трябвало да се проведе два дни след пристигането му. Не споменал мястото или поне нашият човек не го е чул, но контекстът на разговора предполага, че е близо до квартирата на четиримата. Задачата му не била да предаде послание, а да чуе нещо. Някакво важно изявление. Изразяване на позиция или нещо подобно. Това подразбрал иранецът от контекста. Куриерът трябвало да изслуша човека отсреща и да отнесе думите му обратно в главата си.
— Прилича ми на началото на преговори. На първоначална оферта.
Синклер кимна.
— Очакваме куриерът да се върне. Поне веднъж, за да донесе отговора — да или не.
— Имаме ли представа за какво става въпрос?
Синклер поклати глава.
— Не, но е нещо важно. Иранецът е сигурен в това, защото куриерът е елитен боец като него. Явно се е представил добре в тренировъчния лагер. В противен случай нямаше да получи нито тениската с крокодилчето, нито италианските обувки, нито четирите паспорта. Той е от куриерите, които само големите шефове използват.