Тайният портал

Явно и Себастиано почувства същото, защото се подготви за следващ въпрос, но в този момент вратата на черквата се отвори, проскърцвайки, и червенокосото момче се появи.

— Дойдох възможно най-бързо. — Със срамежлив поглед към мен, той смъкна шапката от стърчащите му във всички посоки къдрици. — Милейди — каза и се поклони непохватно.

— Просто Ана — отвърнах аз.

Въпреки оскъдното осветление, видях, че почервеня. Кимна засрамено и запристъпя от крак на крак. — Аз съм Джереми. Можете да ме наричате Джери.

Джери носеше груби, но чисти панталони до коляното, един малко големичък жакет от син вълнен плат и бяло, доста артистично завързано шалче на врата. Явно шалчето му бе прекалено стегнато, защото той го подръпваше с не особено доволно изражение на лицето.

Хосе се надигна.

— Можеш да изчакаш отвън при каретата. След около пет минути ще съм готов.

Джери задърпа по-енергично шалчето си.

— Предпочитам да ви изчакам тук вътре.

— Защо?

— Отвън има една жена, която мирише на ракия и се представи като Моли. Според нея имам адски елегантно шалче и изглеждам като истински джентълмен.

Себастиано веднага направи правилното заключение от това панически звучащо изказване.

— Предполагам, че не е искала да свие шалчето от врата ти, а само няколко шилинга от портмонето ти.

— Знам, сър. Но предпочитам да не излизам навън, докато тя е там.

— Не е нужно да го правиш — рекох аз.

Трябваше да прозвучи успокояващо, но по-скоро се получи нещо като лай, защото отново се разкашлях. Болката в главата ми също се засили.

Себастиано се обърна нетърпеливо към Хосе.

— Ана трябва да отиде на лекар. Давай да се махаме от тук. Щом Джери е пратеник, значи, може да наблюдава скока във времето.

— О, да! Моля ви, искам да присъствам и да наблюдавам! — Очите на момчето светеха от любопитство.

Хосе поклати глава.

— Може би няма да успея да отворя прозореца, ако гледаш, Джери. Не е особено стабилен. Така че преодолей неудобството си и излез отвън. Дай на дамата един шилинг и й кажи да се разкара.

Момчето кимна съкрушено и се отправи, влачейки крака, към изхода. Изглеждаше така, сякаш трябваше да се изправи срещу смъртоносно чудовище.

В същия момент вратата се отвори широко и в облак от алкохолни изпарения се появи набита, силно гримирана жена. Това трябваше да е Моли. Носеше крещящо жълта рокля, беше около трийсетгодишна и имаше недвусмислени намерения.

— Ето го и моя очарователен млад джентълмен! Приключи ли с молитвите? Какво ще кажеш за едно кратко сладко рандеву?

При тази жизнерадостна, произнесена леко завалено покана, Джери сведе глава, след което се обърна бавно към нас.Виждате ли?! — сякаш казваха обвинително очите му.