Брегът на светулките [calibre 1.39.0]

Каролайн мълчеше, Клий и Мишел отчаяно обсъждаха какво би следвало да се направи при подобна ситуация, а някои от хората в бара вече започваха неспокойно да поместват столовете си и да отправят към натрапниците изпълнени с погнуса погледи. Клий и Мишел нервно сновяха между масите и предлагаха питиета за сметка на заведението.

— Как се държат моите момчета? — чу Каролайн плътен мъжки глас зад гърба си.

— Не може да се каже, че са пример за добро възпитание — тросна се тя и се обърна към човека, който беше задал въпроса.

Беше висок и светъл. Русата му коса беше позлатена от слънцето. Сините му очи бяха като спокойните води на реката и гледаха сериозно. Затова пък усмивката му определено контрастираше на сериозния поглед. Яката на избелялата му синя памучна риза беше оръфана, копчетата — разкопчани. Изпод късите ръкави се подаваха мускулести загорели ръце.

— Хей, капитане! — провикна се татуираният със счупения зъб. — Искаме да те почерпим едно питие.

— Трябва ли да ви напомням, че не сте на палубата? — добродушно сгълча екипажа си русият мъж. — Дръжте се както подобава на учени и джентълмени.

Те го слушаха, кимаха и отпиваха от чашите си. Един от моряците стана и взе напитка за капитана — сок от червени боровинки. Мъжът пое чашата и Каролайн забеляза колко огромни са дланите му.

— Дани ми каза, че всичките ви стаи са заети — обърна се мъжът към нея.

— Съжалявам — бързо отвърна тя. — Мога да ви предложа две стаи за тази вечер, и то само защото хората, които щяха да идват, отмениха резервациите си. Страхувам се, че ще ви бъде много трудно да ангажирате достатъчно стаи за продължителен период от време точно в разгара на сезона.

— Разочарован съм — отбеляза капитанът. — Винаги съм си мечтал да отседна в хотел «Ренуик».

— Наистина ли? — попита скептично тя, но не можеше да не признае, че думите му я поласкаха.

— Наистина — кимна той.

— Тук отсядат предимно хора на изкуството — обясни Каролайн. — Почти никакви моряци и… Учени ли казахте?

— Трудно е за вярване, нали? — засмя се той и погледът му обходи членовете на екипажа, които отчаяно се нуждаеха от бръснач и сапун. — Половината от тези момчета са океанографи, а другата половина — разбойници авантюристи.

— А вие към кои се числите? — попита Каролайн.

— Определено към разбойниците — засмя се той.

— Сериозно? — Двамата стояха един срещу друг. Непознатият силно я привличаше. Зад привидно лекомисленото му държание прозираше нещо дълбоко, неразгадаемо.