Теории за полета
- Автор: Morden Simon
- Серия: Метрозоната #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-193-9
- Переводчик: Петя Митева
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Теории за полета». Краткое содержание книги:
Теорема: Петрович има много тайни.
Доказателство: Първо, например как да създаде антигравитация. Второ, той е скътал разумна компютърна програма на скрит сървър - същата програма, която преди няколко месеца едва не унищожи Метрозоната.
Теорема: Градът се разпада.
Доказателство: Хората от Външната зона искат онова, което притежават гражданите на Метрозоната. А сложат ли ръка върху него - да го изравнят със земята. Сега, когато сърцето на града е разрушено от Новия джихад на машините, Външните най-накрая съзират своя шанс.
Теорема: Тези събития са свързани помежду си.
Доказателство: Някой се опитва да убие Петрович и за да го направи, е готов да потопи целия град.
„Дребен, безсмъртен, симпатично досаден, Петрович крачи в пълно снаряжение под неоновите светлини на Лондон като излязъл от класическо аниме. Джон Гримуд
3.
Най-накрая му позволиха да влезе и изтормозената жена на регистратурата му каза къде да намери Маделин. Към стената във фоайето беше монтиран широкоекранен телевизор и точно в този момент той показваше малката черна сфера - сребристите метални линии не се забелязваха, - която се носеше във въздуха, без да бъде поддържана от нищо. Отстрани се чуваха възбудени викове и един глас надвика шума: „Пасть забей!".
Изглежда, информационните агенции бяха успели да се доберат до хлапето с камерата в телефона.
Петрович погледна към табелката със списъка на болничните отделения и тръгна по коридора. Ботушите му поскръцваха шумно по балатума, за разлика от тихите стъпки на забързания болничен персонал.
Един от хората на ИВМ, преметнал през едното си рамо бронежилетка, а през другото - автомат, се приближаваше с накуцване към него. Двамата щяха да се разминат - Петрович отстъпи вляво и се приготви да кимне почтително, но мъжът също отстъпи встрани и отново се озова срещу него. Последвалите още няколко пресрещания не можеха да бъдат определени като случайност.
Една ръка се протегна и бутна Петрович назад. От гърлото на мъжа с руса щръкнала коса се разнесе ръмжене.
Петрович нямаше време за подобни глупости.
- Мудак - каза той и се опита да мине встрани. Последва ново блъсване към стената на коридора, този път по-силно. Гърбът на Петрович се удари в касата на една врата, а допряната в гърдите му длан се опита да го залепи за нея.
- Какъв ти е проблемът? - Петрович побутна с пръст очилата си нагоре и погледна войника в очите. Мъжът имаше ефрейторски нашивки, а на прикрепената към джоба му табелка пишеше „Андерссън" с две „с".
- Вие - отвърна Андерссън, - шибани цивилни. Ние проливаме кръвта си...
- И аз съм дал моя дял.
- ...проливаме я всеки ден, за да ви предпазим от Външните. - Той се наведе напред и изкрещя в лицето на Петрович, пръскайки слюнка на всички страни. - Не го заслужавате. Никой от вас. Особено някой страхливец, който очаква от жена си да излезе на улицата и да се бие, докато той си седи на задника.
Бронежилетката на Андерссън се плъзна от рамото му. Петрович се възползва от моментното му разсейване, вдигна рязко коляно, извърна се леко встрани и сграбчи колана на ефрейтора. Усука го на клуп, дръпна силно и блъсна наведената глава на Андерссън във вратата.
- Искам да си изясним нещо. - Петрович дори не се беше задъхал, а Андерссън лежеше на пода, свит на кълбо, и хълцаше. - Няма да подам оплакване заради това, нито днес, нито който и да е друг път. На всеки му е позволено от време на време да прави глупави грешки и очевидно този път беше твоят ред. Но ако отново ме пипнеш с пръст, ще ти го откъсна и ще ти го навра толкова дълбоко в жопу, че ще се наложи да глътнеш и една ножица, за да можеш да си подрязваш нокътя. Ясен ли съм?
Лежащият на пода мъж преглътна на сухо.
- Не я заслужаваш.
- Всяка сутрин й го казвам, но като че ли на нея й харесва да се навъртам наоколо. - Петрович изсумтя. - Ако ти подам ръка да се изправиш, ще я приемеш ли?
- Върви по дяволите.
- Тогава си лежи там и брой свои яйца. - Петрович отупа шинела си и се отдалечи. Видя, че две медицински сестри със зелени униформи и една техничка го гледат. Когато минаваше покрай тях, леко наведе глава настрани. - Хареса ли ви шоуто?
Техничката реагира с леко закъснение.
Хей, ти не си ли онзи, който...?
Който какво?
- По новините. Преди малко. Летящото нещо.
- Да. Вижте какво - рече Петрович, - може ли някой от вас да ме упъти към отделението за леки наранявания?
- Завий надясно накрая на коридора - отвърна техничката. - Но ти си много...
- Много умен ли? Знам. - Петрович понечи да тръгне.
- Известен. Исках да кажа известен.
- О, надявам се, че не. - Той махна пренебрежително с ръка и най-после забеляза табелата, която му подсказа накъде да върви.
Озова се пред двукрила врата с малки прозорчета и надникна през тях. Видя я да седи в чакалнята - беше отпуснала ръце в скута си и бавно прехвърляше зърната на броеницата си. Очите й бяха затворени, а устните й помръдваха едва-едва. До нея лежеше прилежно сгънатата й бронежилетка, върху която бе оставила шлема си. На пода беше започнала да се образува зеленикава локва от разтеклия се защитен гел.
По бръснатото й чело и слепоочия беше започнала да израства коса. Маделин все се заканваше да си отреже плитката, която се спускаше от тила й чак до кръста, но веднъж той подхвърли, че много му харесва, и поне на този етап тя бе решила да я пощади.
Петрович бутна едното крило на вратата, вмъкна се вътре и седна на пластмасовия стол до нейния. Бойната й риза беше разкопчана. Когато се наведе напред, той забеляза пурпурния оток, който се разпростираше над деколтето на потника ?.