Господин Неустоим

-Луси не е...

- Тук хората трябва да се докажат. Никой няма да вземе да се слага на някоя си само заради това, кои са родителите й.

Мег не бе сигурна дали Бърди говори за нея, или за Луси, а и не я интересуваше.

- Била съм в малки градчета по целия свят и онези, които нямат какво да доказват, винаги посрещат външните хора много топло. Единствено най-закъсалите места, които отдавна са изгубили някогашния си блясък, виждат заплаха във всяко ново лице.

Изрисуваните с червеникавокафяв молив вежди на Бърди подскочиха високо.

- Уайнет не е закъсал. Тя така ли мисли?

- Не, така мисля аз.

Бърди сви устни.

- Е, това говори много.

Вратата се отвори рязко и една поотраснала тийнейджърка с дълга светлокестенява коса подаде глава.

- Мамо! Лейди Ема и останалите те търсят за снимките.

С един последен враждебен поглед към Мег, Бърди изхвърча от помещението, изгаряща от нетърпение да повтори разговора им на всички, които бяха готови да я изслушат.

Мег направи гримаса. В опита си да защити Луси, май й беше навредила, вместо да й помогне. Нямаше търпение този уикенд да свърши. Оправи възела на роклята върху рамото си,

прокара пръсти през късата си щура прическа и си заповяда да се върне на партито.

Докато тълпата се веселеше край барбеюото и на верандата се лееше смях, Мег като че ли бе единствената, която не се забавляваше. Когато се оказа насаме с майката на Луси, знаеше, че трябва да каже нещо, но въпреки че подбираше думите си много внимателно, разговорът определено не протече добре.

- Да не се опитваш да кажеш, че Луси не трябва да се омъжи за Тед? - попита Нийли Джорик с глас, който обикновено пазеше за представители на противниковата партия.

- Неточно. Просто...

- Мег, знам, че преживяваш труден период, и искрено съжалявам за това, но не допускай емоционалното ти състояние да хвърли сянка върху щастието на Луси. Тя не би могла да избере по-добър мъж от Тед Бодин. Уверявам те, че съмненията ти са неоснователни. И искам да ми обещаеш, че ще ги запазиш за себе си.

- Какви съмнения? - разнесе се глас с едва доловим британски акцент.

Мег се обърна рязко и видя майката на Тед до себси. Франческа Бодин приличаше на съвременна Вивиан Лий7 със сърцевидното си лице, изобилието от махагонова коса и зелената рокля, която обгръщаше все още стройната й фигура. В продължение на цели трийсет години, откакто се излъчваше предаването й „Франческа днес", тя оспорваше първенството на Барбара Уолтърс8 като кралица на интервютата със знаменитости. Докато Уолтърс беше по-добрата журналистка, Франческа беше по-забавна.

Нийли побърза да изглади положението.

- Шаферски тревоги... Франческа, вечерта е прекрасна. Не мога да ти опиша колко се забавляваме с Мат.

Франческа Бодин не беше глупачка. Тя изгледа Мег хладно и преценяващо и поведе Нийли към една групичка, която включваше червенокосата жена от тоалетната с фигура на противопожарен кран, както и Ема Травълър, съпругата на шафера на Тед, Кени Травълър, още една от голф звездите.

След това Мег отиде при най-неподходягция гост, за когото можеше да се сети - рокер, който твърдеше, че е приятел на Тед, но дори гледката на страхотните му мускулести гърди не можа да оправи настроението й. Вместо това видът на рокера я накара да си помисли колко биха се зарадвали родителите й, ако тя доведеше у дома някой, който дори бегло да прилича на Тед Бодин.

Луси беше права. Той беше съвършен. И едва ли би могъл да бъде по-неподходящ за нея.

Независимо как нагласяше възглавниците, Луси не можеше да се намести удобно. Сестра й Трейси спеше тихичко до нея, след като беше настояла тази вечер да сподели

леглото й.

„Последната нощ, в която сме просто две сестри..."

И все пак Трейси не беше тъжна заради сватбата. Като всички останали, и тя обожаваше Тед.

Луси и Тед трябваше да благодарят на майките си, задето ги бяха срещнали.

„Той е невероятен, Луси - бе казала Нийли. - Само почакай да се запознаете."

И той действително беше невероятен... Защо й беше на Мег да посее всички тези съмнения в главата й? Само че съмненията си бяха там от месеци насам, колкото и Луси да се мъчеше да ги пропъди. Коя жена с всичкия си не би се влюбила в Тед Бодин? Той я възхищаваше.

Луси изрита чаршафа надолу. Мег беше виновна. Това й беше лошото на Мег. Тя обръщаше всичко надолу с главата. Луси може и да беше най-добрата й приятелка, но това не означаваше, че е сляпа за недостатъците й. Мег беше разглезена, безразсъдна и безотговорна, търсеща цел в живота зад всеки следващ планински връх, вместо в себе си. Освен това беше добра, състрадателна, лоялна и най-добрата приятелка, която Луси някога бе имала. И двете бяха открили свой начин да живеят в сянката на прочутите си родители: Луси - като се приспособяваше, а Мег - като кръстосваше света, опитвайки се да изпревари тяхната слава.