Господин Неустоим
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #6
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Господин Неустоим». Краткое содержание книги:
Мег Коранда не мисли така. Ни най-малко…
Родена и отраснала в разкош, в семейството на холивудски знаменитости, Мег е леконравна и безгрижна. Според нея най-добрата й приятелка се преструва и крие съмненията, които изпитва относно предстоящия си брак. Луси и Тед може и да изглеждат като идеалната двойка, ала Мег подозира, че те не си подхождат. Макар тя да знае, че да провали сватбата на най-добрата си приятелка е правилната постъпка, като че ли никой друг не е съгласен с нея, защото, когато Луси зарязва младоженеца пред олтара, всички обвиняват Мег и тя се превръща в най-мразената жена в града… Град, в който се оказва хваната като в капан – с развалена кола, с празно портмоне и един страшно ядосан бивш младоженец. И когато се опитва да се измъкне от Уайнет, без да плати хотелската си сметка (ще изпрати парите по-късно!), я очаква неприятна изненада – принудена е да отработи дълга си. А и Тед няма никакво намерение да улесни бягството й…
Една забавна и невероятно увлекателна романтична история, в която почитателите на съвременни любовни романи ще се влюбят!
- Какво ти казах! - Луси грабна третата си чаша с шампанско от минаващия наблизо сервитьор. - Не е ли невероятен?
Без да обръща внимание на комплимента, Тед се вгледа изучаващо в Мег с очи, които сякаш бяха виждали всичко, макар че едва ли бе посетил дори половината от местата, из които Мег бе пътувала.
„Наричаш себе си гражданка на света - шепнеха очите му, - ала това означава единствено, че нямаш свое място в него."
Трябваше да се съсредоточи върху неприятностите на Луси, а не върху своите, и да направи нещо възможно най-бързо. И какво, ако му се стореше безцеремонна? Луси бе свикнала с нейната откровеност, а доброто мнение на Тед Бодин не означаваше нищо за нея. Тя докосна възела на роклята върху рамото си.
- Луси пропусна да спомене, че си кмет на Уайнет... освен дето си и неговият светец покровител.
Той не изглеждаше нито обиден, нито поласкан, нито стреснат от сарказма й.
- Луси преувеличава.
- Не е вярно - възрази Луси. - Кълна се, че онази жена, която беше застанала до шкафа с трофеите, коленичи, когато ти мина покрай нея.
Тед се ухили и дъхът на Мег секна. Усмивката, разляла се бавно по лицето му, му придаваше опасен момчешки вид, на който Мег не се хвана нито за миг. Тя се хвърли с главата напред:
- Луси е най-скъпата ми приятелка... сестрата, която винаги съм искала... но имаш ли представа колко много дразнещи навици притежава?
Луси се намръщи, но не се опита да промени темата, което казваше страшно много.
- Нейните недостатъци бледнеят в сравнение с моите. - Веждите му бяха по-тъмни от косата, ала миглите му бяха светли, със златисти връхчета, сякаш бяха топнати в звезди.
Мег пристъпи малко по-близо.
- И какви по-точно са тези недостатъци?
Луси, изглежда, се интересуваше от отговора не по-малко, отколкото Мег.
- Понякога съм малко наивен. Например оставих да ми тръснат кметските задължения, макар че дори не ги исках.
- Значи, гледаш да угодиш на всички. - Мег дори не се опита да придаде на думите си звучене на друго, освен на обвинение. Може би щеше да успее да поразклати невъзмутимостта му.
- Не бих се изразил точно така - меко отвърна той. - Просто ме хванаха неподготвен, когато името ми излезе начело в гласуването. Би трябвало да го предвидя.
- Е, всъщност наистина си склонен да угаждаш на хората - обади се Луси колебливо. - Не мога да се сетя дори за един човек, който да не е доволен от теб.
Той я целуна по носа. Сякаш беше домашният му любимец.
- Стига само ти да си доволна от мен.
Мег заряза и последната следа от учтивост.
- Значи, си наивен угаждач. Какво още?
Тед дори не мигна.
- Опитвам се да не бъда скучен, но понякога се отплесвам в теми, които не представляват интерес за повечето хора.
- Сухар, значи - заключи Мег.
- Именно - потвърди той.
Луси му остана вярна.
- Аз нямам нищо против. Ти си много интересен мъж.
- Радвам се, че мислиш така.
Той отпи от бирата си, все така обмисляйки грубостта на Мег.
- Ужасен готвач съм.
- Вярно е! - Луси изглеждаше, сякаш се бе натъкнала на златна мина.
Удоволствието й го развесели и бавната усмивка отново се разля по лицето му.
- Няма да вземам уроци по готвене, така че ще се наложи да свикнеш с това.
Луси придоби замечтан вид и Мег си даде сметка, че собственоръчно съставеният списък с недостатъците му правеше Тед още по-привлекателен, затова реши да промени стратегията си.
- Луси се нуждае от мъж, който ще й позволи да бъде самата себе си.
- Не мисля, че Луси се нуждае от мъж, който да й позволява каквото и да било - тихо възрази той. - Тя прави каквото си поиска.
Което показваше колко малко разбира жената, за която възнамерява да се ожени.
- Луси не е имала възможност да прави каквото си поиска от четиринайсетгодишна - заяви Мег. - Тя е бунтарка. Родена е, за да създава неприятности, ала не смее да разбуни кошера, за да не причини неудобство на хората, които обича. Готов ли си да се справиш с това?
Тед реши да не го увърта повече.
- Изглежда, че храниш съмнения по отношение на нас с Луси.
Луси потвърди всички опасения на Мег, като се заигра с тъпите си перли, вместо да се впусне да защитава решението си да се омъжи. Така че Мег се залови за работа.
- Очевидно си страхотен тип. - Изобщо не прозвуча като комплимент. - Ами ако си прекалено страхотен?
- Боя се, че не те разбирам.
„Което трябва да е нещо ново за някого, който е толкова невероятно умен."
- Ами ако си прекалено добър за нея? - попита тя направо.