Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Имаше нещо в гласа му… Белинда изтри сълзите с опакото на ръката и се огледа за портичката. Когато я откри, пристъпи вътре, привлечена от гласа му и надеждата да разсее ужасната болка.
Бледожълта светлина осветяваше средата на малък вътрешен двор. Тя се втренчи в тъмната фигура на мъжа, очертана от нощните сенки.
— Джеймс Дийн е мъртъв – промълви. – Загинал е в автомобилна катастрофа.
— Дийн? – Чу се подрънкване на кубчета лед в чашата му, когато мъжът вдигна ръка. – А, да. Буен младеж. Винаги се забърква в скандали. Не че имам нещо против него. Аз самият съм устройвал немалко. Седни, скъпа моя, пийни едно питие.
Тя не помръдна.
— Аз го обичах.
— Любовта, както съм установил през годините, е мимолетно чувство, което най-лесно може да бъде задоволено с едно хубаво чукане.
Белинда беше потресена. Никой до този момент не бе произнасял думата в нейно присъствие и тя изрече първото, което й хрумна.
— Аз нямах дори това.
Мъжът се засмя.
— Е, това, скъпа моя, наистина е трагедия.
Тя чу тихо проскърцване, сетне той се изправи и се запъти към нея. Беше висок, навярно над метър и осемдесет и пет, малко пълен в талията, с широки рамене и права осанка. Носеше бял памучен панталон, бледожълта риза и шал, завързан хлабаво около врата. Белинда по навик забеляза подробностите – чифт платнени моряшки мокасини, часовник с кожена каишка, плетен колан с цвят каки. После вдигна поглед и се взря в уморените от живота очи на Ерол Флин.
* * *
По времето, когато Белинда срещна Ерол Флин, той имаше зад гърба си три развода и няколко пропилени богатства. Беше на четирийсет и шест, но изглеждаше с двайсет години по-стар. Прочутите му мустаци вече бяха прошарени; красивото лице с изсечени скули и изваян нос бе подпухнало и набраздено от водка, наркотици и цинизъм. Лицето му бе като карта на живота му. След четири години щеше да бъде мъртъв, жертва на дълъг списък от болести, които щяха да убият повечето хора доста по-рано. Ала повечето хора не бяха Ерол Флин.
Две десетилетия той владееше екрана с авантюристичен дух и плам, бореше се със злодеи, побеждаваше в жестоки битки, спасявайки девици. Капитан Блъд, Робин Худ, Дон Жуан – Флин бе изиграл всички. Понякога, ако беше в настроение, дори ги играеше добре.
Доста преди да дойде в Холивуд, Ерол Флин бе участвал във всевъзможни приключения не по-малко опасни от тези, които бе изиграл в киното. Беше изследовател, моряк, златотърсач. Беше търгувал с роби в Нова Гвинея. Белегът върху петата му бе спомен от куршума на шайка ловци на глави. Имаше друг върху корема – от сбиване с водач на рикша в Индия. Или поне така твърдеше той. Флин си беше такъв – с него нищо и никога не бе сигурно.
И винаги в живота му бе имало жени. Те не можеха да му се наситят, както и Флин на тях. Особено харесваше младите. Колкото по-млади, толкова по-добре. Да гледа младежко лице, да прониква в младо тяло, му създаваше илюзията, че си възвръща поне частица от отдавна изгубената невинност. И го забъркваше в безброй неприятности.
През 1942 година го арестуваха за установено със закона изнасилване и го изправиха пред съда. Въпреки че момичетата изгаряха от желание да бъдат с него, според калифорнийското законодателство беше подсъдно да имаш полови отношения с момиче или момче под осемнайсет години, независимо дали бе по желание, или не. Ала девет членове на журито бяха жени и Флин бе оправдан. И макар това да увековечи мита за неговата мъжественост, Флин мразеше да е обект на сексуални шеги.
Процесът не намали страстта му по млади момичета и при все че беше на четирийсет и шест, алкохолик и безпътен развратник, те все още го намираха за неустоим.
— Ела тук, скъпа, седни до мен.
Той докосна ръката й и на Белинда й се стори, че земята спря да се върти. Тя се свлече в креслото, до което той я заведе, миг преди коленете й да омекнат. Ръката й трепереше, когато пое чашата, която той й подаде. Това не беше сън. Беше истинско. Двамата с Ерол Флин бяха сами заедно. Той й се усмихна с кривата си усмивка, дяволит и изтънчен съблазнител, прочутата му лява вежда малко по-повдигната от дясната.
— На колко си години, скъпа моя?
Отне й минута, за да си възвърне дар слово.
— На осемнайсет.
— Осемнайсет… – Лявата вежда се повдигна по-високо. – Предполагам, че не… не, разбира се, че не. – Актьорът подръпна мустака си и се засмя извинително, едновременно очарователно и обезоръжаващо. – Случайно да имаш в себе си акт за раждане?