Бляскаво момиче
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бляскаво момиче». Краткое содержание книги:
Понякога през нощта с Флин се любеха, но по-често разговаряха. Беше й болно да вижда колко печал и тревоги бяха скрити зад безгрижната му разгулна фасада. Белинда реши, че ще се посвети изцяло на Ерол Флин, на стремежа да го направи щастлив.
Гледа „Бунтовник без кауза“* и отново си спомни за Джими, и осъзна, че мечтата й все пак не бе умряла. Сега Белинда общуваше с шефове на филмови студия, а не с нисши асистенти на директорите по кастинга. Трябваше да се възползва от тези контакти и да се подготви за неизбежното, когато Флин я напусне заради друга жена. Не се заблуждаваше и не хранеше илюзии. Тя не беше достатъчно значима и интересна, за да го задържи задълго при себе си.
[* Култов филм с Джеймс Дийн, излязъл месец след смъртта му. – Б.пр.]
Флин й купи предизвикателни яркочервени бикини и често седеше край басейна, отпивайки от водката си, докато я наблюдаваше как се плиска във водата. Нито една от жените в „Градините на Аллах“ нямаше смелостта да се облече в модерните бански костюми, но Белинда не изпитваше притеснение. Харесваше й да усеща възхитения поглед на Флин. Харесваше й да излиза от водата и той да я чака с голяма хавлия, за да я загърне. Чувстваше се закриляна, в безопасност и обожавана.
Една късна сутрин, докато Флин още спеше, Белинда облече червения бански и се гмурна в безлюдния басейн. Преплува няколко дължини, потопи се под водата и отвори очи, за да погледне инициалите на Ала Назимова, изсечени в бетона на дъното. Когато изплува на повърхността, се озова пред чифт лъснати до блясък кожени обувки.
— Тiеns* В басейна на „Градините на Аллах“ се е завъдила русалка. Русалка с очи, по-сини от небето.
[Виж ти! – Б.пр.]
Пляскайки с ръце във водата, Белинда присви очи срещу ослепително ярките лъчи на сутрешното слънце и видя един мъж, надвесен над нея. Определено беше европеец. Белият му безупречно изгладен костюм, с лек сивкав оттенък, приличаше на копринен, каквито носеха богатите мъже, които имаха лакеи. Беше среден на ръст, слаб, с аристократична външност и тъмна коса, умело подстригана, за да прикрие започващото оредяване. Очите му бяха малки и скосени, а носът – доста широк, леко извит в края. Не беше красив, но несъмнено впечатляващ. От него се разнасяше ухание на пари, могъщество и скъп одеколон. Според Белинда наближаваше четирийсетте и съдейки по акцента му, бе французин, макар че чертите му бяха доста екзотични. Може би беше европейски филмов магнат.
— Не е русалка, monsieur* – усмихна се дръзко тя. – Само едно съвсем обикновено момиче.
[* Господине (фр.). – Б.пр.]
— Ordinaire?* Не бих казал. Всъщност très extraordianaire**.
[* Обикновено? (Фр.) – Б.пр.]
[** Твърде необикновено (фр.). № Б.пр.]
Белинда прие благосклонно комплимента и отговори на възможно най-добрия френски, който бе усвоила в гимназията.
— Merci beaucoup, monsieur. Vous etes trop gentil.*
[* Много благодаря, господине. Много сте любезен. (Фр.) – Б.пр.]
— Я кажи, ma petite* русалко, имаш ли опашка под тези charmant** червени бикини?
[* Малка моя (фр.). – Б.пр.]
[** Очарователни (фр.). – Б.пр.]
Очите му блеснаха развеселено, но Белинда забеляза нещо пресметливо зад тази преднамерена безочливост. Този мъж не правеше и не казваше нищо случайно.
— Mais non, monsieur* – отвърна Белинда спокойно. – Само два обикновени крака.
[* Не, господине (фр.). – Б.пр.]
Той повдигна вежди.
— Може би, мадмоазел, ще ми позволи сам да преценя?
Тя се втренчи за миг в него, сетне се гмурна под водата и заплува с дълги, плавни загребвания към стълбичката в другия край на басейна. Но когато излезе от водата, мъжът бе изчезнал. Половин час по-късно Белинда влезе в бунгалото и го завари да разговаря с Флин. И двамата пиеха „Блъди Мери“.
Сутрин Флин не беше в най-добрата си форма и редом с излъскания непознат изглеждаше размъкнат и остарял. При все това беше доста по-красив. Тя кацна на облегалката на стола му и отпусна ръка върху рамото му. Искаше й се да има смелостта да го целуне нехайно за добро утро по бузата, ала редките им нощни забавления в леглото не й позволяваха да чувства, че има право на подобна фамилиарност. Флин я прегърна през кръста.
— Добро утро, скъпа моя. Доколкото разбрах, двамата вече сте се срещнали край басейна.
Погледът на непознатия се плъзна по дългите й загорели крака, подаващи се изпод пухкавата хавлиена кърпа, с която се бе загърнала.