Императрицата на слънцето
- Автор: Макдональд Йен
- Серия: Евърнес #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Артлайн Студиос
- ISBN: 978-619-193-103-3
- Переводчик: Петр Тушков
- Жанр: Стимпанк
Электронная книга - «Императрицата на слънцето». Краткое содержание книги:
Капитан Анастейзия вдигна пръст. Вдигна поглед към светлините.
Мълчание.
Сен бе затаила дъх. Макхинлит бе затаил дъх. Капитан Анастейзия бе затаила дъх. Сен се напрягаше да чуе звук, какъвто и да е звук.
Дрънчене. Вой.
Макхинлит ги погледна озадачено:
— Това е…
Капитан Анастейзия му изшътка. Устните му оформиха думите товарен подемник. Пауза. Нов вой. Дрънчене. Затваряне, помисли си Сен. Дори ударите на сърцето ѝ се струваха прекалено шумни. Какво беше това? Беше ли ги чула? Стъпки. От двама души.
Стъпки.
Капитан Анастейзия налегна с цялата си сила заключващия лост. Застопоряващите механизми на шлюза се отвориха съскащо. Сен стисна здраво бойния жезъл на Джиджу. В главата ѝ се оформяха идеи как може да бъде употребен; наноботовете ги превръщаха във физически форми. Капитан Анастейзия люшна вратата в отворено положение. През поне дузина разкъсвания в корабната обшивка нахлуваха триъгълници светлина, като в катедрала, поразена от торнадо. Застанали в светлината пред шлюза на аварийната капсула бяха Еверет и Шарки.
27.
Чарлз чакаше в стаята на Шарлът Вилие, кацнал на широкия перваз на прозореца с изглед към поръсената със снежинки тъмна вода на канала „Удешан“. Посрещна влизането ѝ с аплодисменти.
— Президиумът е твоят музикален инструмент, кора.
Гальовното обръщение, което използва, отново подразни слуха на Шарлът Вилие.
— Показахме козовете си. Очите на Целостта са приковани върху нас. Сега на Ордена ще му бъде далеч по-трудно да изпълнява непосредствените си цели.
А на мен — още по-трудно да сложа ръка на Инфундибулума, не довърши Шарлът Вилие. Едната вежда на Чарлз Вилие се повдигна. Понякога копието ѝ твърде много ѝ напомняше за самата нея. Тя свали ръкавиците си:
— Някакъв успех с Разума на Трин?
— Трудно е да ги мотивира човек. За тях човешките нужди и емоции са напълно чужди. Като нищо може да схващат цялата работа като караница между биологични видове. — Чарлз Вилие протегна мързеливо ръка към портокал от купата за плодове на масата до себе си. Заби нокти в кората му. Във въздуха пръснаха цитрусови капки. — И дори да можехме да ги убедим, че нашата загриженост е повод те да бъдат загрижени, тази загриженост едва ли ще стигне по-далеч от З4. Нямат причина да предлагат помощта си на останалата част от Целостта. Разумът на Трин никога не е проявявал какъвто и да е интерес към останалите Познати светове.
— Тогава всички ще трябва да потърсим убежище на Земя 4 — заяви Шарлът Вилие.
Чарлз Вилие обели портокала и сръчно го раздели на съставните му парчета.
— А. Да. И още нещо. Проследяващото устройство. Вече не излъчва сигнал.
— Джиджу…
— Или екипажът. Но подозирам Джиджу. В който случай разполагат с директна квантова връзка към нас. Лично към нас. — Чарлз Вилие хвърли парче портокал в устата си.
Почукване на вратата. Мъж, облечен в жилетка и мундир по модата на Хайден, направи къс поклон.
— Еббен Хеер, толкова се радвам да ви видя — мъжът беше член на Ордена, младши служител, далеч под ранговете на политиците, които формираха сърцевината му, но и толкова по-ценен тъкмо заради ниското си положение в йерархията. Той… или близнакът му… можеше да посещава места, където никой специален пратеник или член на Съвета по сигурността не можеха да припарят. — Разполагате ли с нещо?
— Хеер Дауде следи хората, които посочихте.
Еббен Хеер отвори коженото си куфарче и положи една снимка върху масата до купата за плодове. На нея се виждаше Пол Маккейб, изгубен в мислите си, докато чака на пресечката на „Ексхибишън роуд“. Изглеждаше малък и одърпан, и в пълно неведение, че го наблюдават. Шарлът Вилие беше чувала, че хората от З7 са разработили квантова технология за сканиране, с която може да се получи достъп до състоянието на оплетеност между двама близнаци, да се извлече информация от него. В този случай — изображения. Виждаше онова, което е видял близнакът на Еббен Хеер на Земя 10, видяното от самия Еббен Хеер в собствената му глава, когато напълно е открил ума си за двойнственото единение.
Шарлът Вилие намираше идеята за отблъскваща. В нея нямаше място за лично пространство, за тайни, за нищо неопетнено. Еббен Хеер положи още снимки: Пол Маккейб, вдигнал ръка за такси, Пол Маккейб, докато прекосява колежанския вътрешен двор, Пол Маккейб заедно със студенти. Пол Маккейб безинтересен, Пол Маккейб отегчителен, Пол Маккейб — неизключителен и средностатистически във всяко едно отношение.
— Тези са по-интересни — каза той.