Първата версия
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #8
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Първата версия». Краткое содержание книги:
Незнански е един от малкото руски автори, който проби на пазара за трилъри. Серията му от десет романа „Маршът на Турецки“ вече е преведена в 22 страни. Die Welt
Генерал-майор Фрост му предлага да остане в кадровата армия или да оглави цялото кинопроизводство и прожекции в американската зона. Кларк обаче се отказва и от едното, и от другото. Той не свързва бъдещия си живот и кариера с армията. Цели се по-нависоко. Той има свой собствен път. Път, водещ до самия връх на властта.
През пролетта на четиридесет и шеста година той получава назначение в Берлинския отдел за контрол върху информацията в Контролната комисия за Германия. На практика това означава, че е назначен за главен цензор на възраждащата се свободна берлинска преса.
През есента, когато до уволнението му остават само няколко месеца, кариерата му едва не рухва.
И руснаците, от една страна, и западните държави, от друга, се стремят да установят политическото си господство над Берлин. Руснаците естествено смятат, че Берлин им принадлежи. Западните държави обаче далеч не са съгласни с това.
За двадесети октомври четиридесет и шеста година са насрочени избори за градското събрание, резултатът от които трябва да определи дали Берлин ще премине изцяло в руската зона или ще бъде разделен. Съюзните държави имат право да изпратят свои представители, които да наблюдават свободата на провеждане на изборите в другите зони. Кларк е назначен за американски представител в съветската зона.
Кларк толкова явно помага на социалдемократите, снабдявайки ги с пари и хартия за предизборната им кампания, че предизвиква възмущението не само на берлинските комунисти, но и на съветската страна. Работата обаче е замазана чрез преговори между руснаци и американци. Въпреки че Берлин все пак бива разделен на Източен и Западен.
Но най-странното е, че даже след този случай, когато руснаците би трябвало направо да го мразят, той често ходи в съветската зона, срещайки радушен прием. Естествено, тези чести посещения се налагат и по служба, но самият Кларк ги обяснява най-вече с горещото си желание да усъвършенства руския език. Той бележи значителни успехи.
Пак тогава Кларк се запознава не само с влиятелни политически дейци, които ще играят значителна роля в следвоенната американска политика, но и с немски политици и предприемачи, неопетнени със сътрудничество с Хитлер, и получили възможност да развиват бизнеса си. Един от тях е Юлиус Щрингер, който скоро става най-едрият вестникарски магнат в Германия, а малко по-късно и в целия свят. Отначало Кларк му помага не само благодарение на служебното си положение и личната симпатия, а по-късно Юлиус Щрингер и синът му Аксел полагат немалко усилия по изграждането на империята на Кларк. Първия си договор за разпространението на германска преса в Англия и САЩ те подписват в средата на четиридесет и седма година, буквално месец след като Кларк напуска Контролната комисия.
За тази цел е създадена малка компания, станала знаменита буквално след няколко години. Същата тази „Кларк Къмпани“, главната рожба на непредсказуемия и тайнствен Норман Кларк. Компанията, над която той в един момент губи контрол, но мъжествено успява да я върне под бащинското си крило.
4.
Всички ми дават съвети
1 август 1994 година
Позволих си да се наспя добре и се появих на работа чак в десет часа. Верочка май си беше сменила прическата и се виждаха кокетно подстриганите й слепоочия вместо обичайната прическа на черта.
— Добро утро, Вера Игоревна! Новата прическа много ви отива — поздравих галантно.
— Благодаря… — Верочка чак се изчерви от удоволствие.
М-да, трябва да правя по-често комплименти на жените, и особено на подчинените.
— Защо не сте почернели, Александър Борисович?
— Къпахме се само през нощта. През свободното от работа време — казах аз с престорена строгост.
— А в кабинета ви стават такива неща! — Верочка се хвана картинно за главата.
— Какво има? — попитах още по-строго.
Верочка се засмя:
— Влезте и ще видите.
Струва ми се, че обърканото изражение на лицето ми й достави голямо удоволствие. Куче ли е домъкнала? Или заек? Или питон? В това, че Ломанов вече е там, изобщо не се съмнявах.