Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
По сигнала на Никита оперативно-следствената група изскочи от автобуса, а лекарят се занимаваше с човека, който лежеше до дърветата. Останалите начело с Емеляненко и Турецки обкръжиха мерцедеса. Но преди да отворят багажника, Емеляненко нареди на Малахов незабавно да намери и да доведе свидетели: в съседните къщи сигурно има хора.
В това време неговите момчета обградиха професионално къщата от всички страни и чакаха с насочени към прозорците автомати.
Никита отвори багажника със силен удар върху нужното място. Грязнов се приближи още повече. В багажника имаше голям вързоп. Когато разви нещо като одеяло или плътна покривка с ресни, Никита подсвирна. На дъното лежеше сгърчена жена, цялата на тъмночервени петна, беше гола, със завързани ръце и крака, а устата й бе залепена с лейкопласт.
Като видя дългите светли коси, Грязнов въздъхна:
— Тя е…
— Ах, животно — Емеляненко направи зловеща гримаса, — ще те разкъсам със собствените си ръце! — И като видя неразбиращите очи на своите хора, добави: — Това не е за протокола. Емоции.
Извадиха жената със същото одеяло и я пуснаха на земята. Срязаха въжетата, отлепиха лейкопласта. Беше в безсъзнание.
— Доктора! — извика Никита. — Не се бави там, идвай тука! Като че ли е жива — рече той и професионално проследи пулса й на шията. — Слаб, но… какво са направили с нея? — Той огледа присъстващите. — Изнасилили са я… И друго?
Дотичалият лекар веднага огледа жената, зави прекалено посинелия й корем с края на одеялото и показа следи от убождания на лакътната сгъвка.
— Сложили са й инжекция във вената. Но не мога да кажа веднага с какво и в каква доза.
— Край! — заповяда Емеляненко и рязко даде знак с пистолета си на Саша. — Да влизаме. Време е да свършваме с него. Спешна задача за теб — кой кимна към следователя от групата, — търси ампулата, можеш да преобърнеш цялата къща заради това. Без да се притесняваш, моите момчета ще ти помогнат.
Турецки само се учудваше на бързината, с която Емеляненко проведе акцията и дори принуди Гурам да остави следи на местопрестъплението. И друго разбра: защо Романова предаде цялата власт тъкмо в ръцете на Никита и нареди да не предприемат нищо без него.
Най-сетне лекарят се изправи и даде знак на шофьора на микробуса да дойде.
— Никита Семьонович — рече той на Емеляненко, — нужна е спешна реанимация. Обикновено тези диваци слагат аминазин и димедрол или промидол. Но може и опиум да е, и клофелин, и какво ли не. Може да се разбере само с лабораторен анализ.
— Да опитаме — отвърна кратко полковникът и тръгна към форда си. Разговаря с някого по телефона, върна се и каза, че максимум след двайсет минути ще дойде „Бърза помощ“ от Шчолково — това е най-близкият пункт.
Сетне небрежно се поинтересува как е този, в когото стреля. Лекарят вдигна рамене и отвърна с въздишка:
— Точно под лопатката.
Никита кимна, щракна с два пръста и промърмори, сякаш на себе си:
— В разход… Добре, докторе, постарай се да я поддържаш колкото можеш, а онзи — в моргата. Ние тръгваме.
Той огледа момчетата си, бутна с пръст трима от тях и избраните хора тръгнаха след началника си към главния вход.
22
Гурам гледаше от прозореца на втория етаж какво става и само стенеше и от безсилна ярост си удряше главата с юмруци. Пропадна всичко! Идиоти! Дръвници! Убийци! Безмозъчни твари! Нищо не можеш да им възложиш! Нали забрани всякакво оръжие… Какво да прави сега? Къде да бяга за помощ… при кого? Цялата къща е обградена… Да се защити с оръжие? Ще го пречукат като мръсно куче…
Засега изходът бе само един. Ако мине…
И той нареди на бодигардовете си да отворят вратата и колкото се може по-далеч да скрият оръжието, макар че номерът може да не мине пред Емеляненко, ще го намери — все пак Гурам позна стария си враг. А с тази свиня Малахов, с този кретен няма да се церемони повече: може да пропее. Ако пък го изплашат — няма да спре… Разбира се, не го засягат шчолковските работи, защото не е негов район, но тук го бе спасявал в няколко трудни ситуации, не безплатно, а за добри пари. Могат да пипнат Малахов и тогава ще стане тя, каквато ще стане… Затова по-добре да мълчи, а най-добре е изобщо да изчезне. Мкъртич ще свърши това.
Гурам започна трескаво да мисли какъв компромат може да има вкъщи. Уж е чисто… Точно така — уж. Не се знае какво може да се намери изведнъж в джобовете на момченцата, хем винаги е забранявал категорично да държат вкъщи каквото и да било, което може да предизвика подозрение, да не говорим за арест… Говори, нарежда, дори е бивало да наказва, а излиза, ако вярва на мъдрия Мкъртич, че е изпуснал племенника си. Занимавал се е под носа му с наркотици, хапчета, прахчета — кой знае с какви глупости… Ако е жив… Кой от двамата е загинал? Жалко за Ашотик, ако е той. Ако е Миша, още повече…