Опасно хоби
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #13
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- ISBN: 954-729-008-8
- Переводчик: Венета Козарева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Опасно хоби». Краткое содержание книги:
Като видя Малахов, мургавият и обрасъл до очите пазач огледа останалите и се отмести, за да влязат. Въпреки жегата беше с дънки и кожено яке с множество ципове. Край единия мерцедес трима също такива чернокоси и къдрави слагаха нещо в багажника. Затвориха го и очаквателно се вторачиха в новодошлите.
— Вкъщи ли е Гурам Илич? — вежливо попита Малахов и загледа напрегнато пазача, сякаш му подсказваше какво да отговори.
Човекът сви неопределено рамене и посочи къщата. От нея се спущаше към двора луксозна стълба с мраморни вази отстрани, а в тях растяха устремени към слънцето снопове яркожълти цветя.
— Викни го — нареди Емеляненко, но пазачът не обърна внимание на думите, само продължаваше да гледа началника на милицията със свити очи.
— Ще влезем ли в къщата? — предложи Малахов и огледа бързо двора и момчетата, застинали до мерцедеса.
— Не, той да излезе — още по-рязко заповяда Емеляненко и погледна колите в двора: — Транспортът чий е?
Пазачът отново игнорира въпроса на неизвестния нему човек с маскировъчна униформа.
Тогава Емеляненко се запъти към колите, но тримата младежи решително му препречиха пътя, мушнаха ръце в якетата, а след миг към тях се присъедини и пазачът.
— Даа… — поклати глава Емеляненко. — Минута-две нищо не решават. — И той отново погледна към пазача: — Струва ми се, че заповядах да повикаш стопанина! Не чу ли?
Оня мълчеше, като че ли не разбираше нито дума на руски. В това време цялата четворка от тези дънково-кожени младежи направи крачка към дошлите — уж незабележима, но явно заканителна: вижте ни, ние сме повече, четирима срещу трима, единият от които — Малахов — сякаш също е наш човек.
Емеляненко водеше някаква своя игра, засега непонятна за Саша, и Турецки реши да почака, да не се меси и да не показва служебното си положение. Но наблюдаваше какво става с хладно любопитство.
— Малахов! — рече насмешливо Емеляненко. — Повтори му моята заповед, изглежда, засега не ме разбира. Засега — добави вече с нескрита заплаха.
— Хайде, приятелю, повикай, моля ти се, Гурам Илич — каза Малахов.
— Така трябваше да каже… а той ще заплашва! — произнесе пазачът с нарочно престорен акцент. — Сега ще го извикам. Само първо да пусна момчетата, трябва да отидат спешно в Москва.
И тръгна към будката до вратата. След минута тежката врата безшумно се плъзна встрани. Младежите моментално скочиха в колата и мерцедесът плавно тръгна към вратата. Но на пътя му застанаха Емеляненко и Турецки. Никита насочи към страничното стъкло пистолета си, който държеше в двете си изпънати ръце. Турецки също извади оръжие. Мерцедесът спря, но двигателят му работеше тихо и хората продължаваха да седят мълчаливо в колата. Никита махна встрани с пистолета и им показа, че трябва веднага да напуснат кабината, но ония вътре не мръдваха. Тогава Емеляненко извади с едната си ръка от джоба свирка и изсвири рязко два пъти.
На часа през оградата се изсипаха неговите хора с маскировъчните екипи и къси автомати в ръцете.
Изведнъж моторът на мерцедеса изрева и колата тръгна към изправените пред нея хора. Саша и Никита едва успяха да отскочат встрани.
— Не стреляй! Пази багажника! — извика Емеляненко, метна се към своя форд и погледна Саша: — Действай сам! Аз ще ги хвана!
Но към мерцедеса вече летеше жигулата, карана от Грязнов. Двете коли се сблъскаха с трясък. Скоростите не бяха високи, но ударът се оказа сериозен. Жигулито се вряза странично в мерцедеса и тежката кола зави. Пътниците изскочиха от вратите. Единият извади пистолет и стреля в приближаващия го Емеляненко, но в бързината не улучи и се спусна към храстите. Никита не сгреши: падна на коляно, стреля по беглеца и той заби нос в асфалта на крачка от гората. Като видяха това, другите двама веднага вдигнаха ръце.
Пазачът лежеше ничком всред двора, върху асфалта, виеше проточено и свиваше от болка крака. В това време един боец с маскировъчен костюм и килнато настрана таке стоеше над него с насочен автомат.
Слава Грязнов обикаляше жигулата и се мръщеше с досада: десния калник беше направо откъснат и целият капак стърчеше като гърбица. Не беше ясно как не пострада самият той при този директен и силен удар, макар и по допирателната.
Бойците доведоха и грубо блъснаха на асфалта до пазача двамата бегълци, които се предадоха безпрекословно.