![Черният град [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/6/6/cherniyat-grad-bg-download.jpg)
Черният град [bg]
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Серия: Приключенията на Ераст Фандорин #14
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-130-6
- Переводчик: Денис Коробко
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Черният град [bg]». Краткое содержание книги:
Не, Фандорин не знаеше това. Полковникът бе извор на полезна информация.
- Значи имате сведения, че стачката се ръководи именно от Кълвача? - попита Шубин без каквато и да било пауза и направо впи очичките си в лицето на своя събеседник.
Фандорин отново не позволи разговорът да се насочи в русло, което не бе планирал. Вместо отговор той разказа за отвличането на сина на нефтопромишленичката Валидбекова.
- Така ли? Не им трябвал откуп? - с разбиране забеляза Тимофей Тимофеевич. - Много интересно... - той забарабани с пръсти по бюрото, нещо преценяваше. - Явно не искате да кажете защо подозирате, че другарят Кълвач е свързан с отвличането. Не смея да ви насилвам. Но щом ви трябва помощ, ще ви помогна. Какво точно искате от мен?
Ераст Петрович обясни.
- Елате при мен след три часа - лаконично рече Шубин.
Направо си е удоволствие човек да има вземане-даване с този Котофей Котофеевич, помисли Фандорин. Котаракът си има своите странности, но да лови мишки умее.
- Още две м-молби. Обадете се в хотел „Национал" и кажете, че съм жив. Нека да върнат в стаята вещите ми, ако са ги махнали от там. Това първо. Има и второ. Помощникът ми е тежко ранен. Трябва му най-добрата болница и най-добрите лекари.
За да възкръсне от мъртвите и да се нареди горе-долу в света на живите, стигнаха точно три часа. Първо Ераст Петрович прехвърли Маса с линейка в лечебницата на Хюйсманс, доста впечатляващо заведение, равно на което нямаше дори и в Москва. Истински професор прегледа ранения и произнесе дълга, изобилстваща с латински термини реч, същината на която се свеждаше до това, че състоянието на пациента е тежко, че всичко ще зависи от правилния режим и психическото му състояние - тоест с точност потвърди прогнозата на туземния табиб. „Не ме мислете, господарю - каза японецът на сбогуване. - Мислете само за врага. Това е много опасен враг. Ако не мислите през цялото време за врага, не ще го победите. А аз ще мисля за вас и за Хасиму-сан, това ще ми даде сили".
В хотела Фандорин дълго се занимава с възстановяването на цивилизования си вид: ми се, бръсна се и прочее. В съчетание с европейските дрехи бръснатата тиква изглеждаше тъпо. Ераст Петрович реши, че прилича на бяла шахматна пешка. Трябваше още днес да се обзаведе с шапка за слънце. Тази идиотщина никак нямаше да подхожда на английското сако, но поне щеше да скрие голия тил.
След като взе чантата с вещите, които можеха да му потрябват при решителни действия, Фандорин слезе долу, точно четвърт час преди уговореното време.
- Господине - повика го портиерът, - търсиха ви от „Нова Европа". Един много развълнуван господин, някой си Симон. Попита дали е истина, че сте се върнали и каза, че веднага идва. Няма ли да ви е угодно да го изчакате?
- Не, няма да ми е угодно. Извикахте ли файтон?
- Да, господине. Очаква ви - служителят одобрително погледна блестящото теме на клиента. – Прекрасно изглеждате. Много сте се подмладили.
- Б-благодаря - рече сухо Ераст Петрович.
Излезе на улицата и примижа от безпощадното слънце. Ама как му бе дошла до гуша тази жега!
Както се и предполагаше, Тимофей Тимофеевич се оказа отличен ловец на мишки. Отчетът бе точен и без излишно многословие.
- Обиколих полицаите, които регулират движението на всички кръстовища в посоката, в която е тръгнала колата с похитителите. Някои постови бяха успели да се сменят, но аз наредих да ги повикат при мен. Впрочем няма да ви занимавам с подробности - Шубин направи знак на Фандорин да иде до картата на града, която бе сложена на масата. -Бежовият „делоне" - това е запомнящ се автомобил, затова успяхме частично да възстановим маршрута му. След като са минали по Колюбакинска, престъпниците са завили към Николаевска, там са се отбили вдясно по Краснокрестовска, където едва не блъснали някакъв минувач - полицаят е свиркал подире им. След това въпросният „делоне" за известно време изчезва, но на ей това кръстовище в покрайнините отново е забелязан от полицейския пост. Колата се е движела с голяма скорост по шосето в югозападна посока.
- А какво има там? - попита Ераст Петрович, защото пръстът на полковника стигна до края на картата.