Черният град [bg]

Ераст Петрович се обади на подполковника направо от дома на Валидбекова, като издебна време, когато наоколо нямаше никого. Шубин - рядък късмет - си беше на мястото. В първия миг, когото Фандорин се представи, той извика от почуда, но бързо се овладя.

Половин час по-късно Ераст Петрович влизаше в кабинета му. Долу никой не беше спрял дивия човек. „Аз при Шубин" - гърлено рече Фандорин и дежурният не зададе нито един въпрос. Явно при Тимофей Тимофеевеч често наминаваха екзотични посетители.

Кратко, без излишни подробности, Ераст Петрович обясни, какво се бе случило през нощта след банкета в Мардакян и защо бе сметнал, че е по-добре да остане в нелегалност. За Хасим, естествено, не каза нито дума.

Трудно е да се каже дали подполковникът се досети, че не му казват цялата истина. Дребните му подпухнали очички гледаха внимателно, с любопитство.

- Когато съобщих в корпуса за вашата гибел, там доста се учудиха. Чак ми се обадиха. Лично от името на Жуковски. Знаете ли, за първи път в живота си имах честта да говоря с командира на корпуса на жандармерията, помощник-министъра на вътрешните работи -върху подвижната физиономия на Тимофей Тимофеевич се изписа благоговеене. - Негово превъзходителство каза: „Аха, значи тялото на Фандорин не е открито? Значи я камилата, я камиларя" - и затвори. Аз тогава, да си кажа правичката, го сметнах за поредната началническа лудост. А той излезе прав, ти да видиш. Явно добре ви познава?

- Знаете ли нещо за революционер с псевдоним Кълвача? - не особено вежливо отвърна Ераст Петрович с въпрос на въпроса. Време беше да се премине към разговор по същество. -Колкото и да се опитвах, не успях да намеря следите на този г-господин.

- Няма и да ги намерите - сбръчканите клепачи се притвориха за миг, сякаш Шубин искаше да скрие от събеседника израза на очите си. А когато погледна отново, погледът бе станал друг: делови, сериозен. - Това е личност, за която знаят малцина. И никой от тях няма да се разприказва.

- Така, така, слушам ви! - наведе се напред Фандорин. Той вече бе започнал да си мисли, че Хасим не е чул правилно или не е разбрал. Но се оказа, че Кълвача все пак съществува!

- Главният финансист на болшевишката партия. Понякога подхвърля парички на други революционни групи - срещу разнообразни услуги. Дяволски е предпазлив. Истински кълвач: чукането се чува, а той не се вижда. Нито веднъж не сме го арестували. Информаторите също не са го виждали. Словесен портрет дори нямаме.

- Може би не сте го търсили достатъчно добре? - попита Фандорин, който вече имаше представа за работните методи на бакинските пазители на реда.

На лицето на Тимофей Тимофеевеч светна хитра усмивка.