Немски сказания (Том първи) [bg]

211. Дяволът като застъпник

В Марк станало така, че един наемник оставил на съхранение при гостилничаря си пари, а когато си ги поискал, онзи отрекъл да е получавал каквото и да било. Наемникът започнал да спори и нападнал дома, но гостилничарят накарал да го затворят и искал по този начин да го накара да млъкне, за да задържи парите му. Затова той обвинил наемника във всевъзможни злодеяния, както и в това, че е нарушил домашния му покой. Тогава дяволът отишъл при оня в затвора и му рекъл: „Утре ще те изправят пред съда и ще ти отсекат главата, понеже си нарушил домашния мир; но ако ми се отдадеш с плът и душа, ще те измъкна.“ Наемникът обаче не искал да го стори. Тогава дяволът казал: „Значи направи тъй: Когато бъдеш изправен пред съда и бъдеш обвинен тежко, настоявай, че си дал пари на гостилничаря, и кажи, че не те бива в речите, та да ти позволят да имаш застъпник, който да говори вместо теб. Аз ще стоя наблизо със синя шапка с бяло перо и ще поема делата ти.“ Така и станало; но тъй като гостилничарят упорито отричал, адвокатът на наемника, онзи със синята шапка, рекъл: „Скъпи гостилничарю, как можеш да отричаш! Парите се намират на леглото ти под възглавницата: съдии и съдебни заседатели, пратете някого там и ще ги намерите.“ Тогава гостилничарят се заклел и казал: „Ако съм получил тези пари, нека дяволът да ме вземе!“ Когато парите били намерени и донесени, онзи със синята шапчица с бяло перо изрекъл: „Знаех си, че ще получа единия от тях, било гостилничаря, било госта“, при тези думи извил врата на гостилничаря и го отнесъл във въздуха.