![Немски сказания (Том първи) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/5/nemski-skazaniya-tom-prvi-bg-download.jpg)
Немски сказания (Том първи) [bg]
- Автор: Гримм братья Якоб и Вильгельм
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: Алтера
- ISBN: 978-954-9757-34-7
- Переводчик: Цочо Бояджиев
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Немски сказания (Том първи) [bg]». Краткое содержание книги:
Приказките са отредени да уловят чистата мисъл на едно детско световъзприемане, те подхранват непосредствено, меко и нежно като млякото, сладко и засищащо като меда, без земна тежест; обратно, сказанията служат за по-здрава храна, носят по-прости, но затова пък по-отчетливи багри и изискват повече сериозност и разсъдителност. Братя Грим
208. Дяволската подкова
В Шварцщайн, на половин миля от Растенбург в Прусия в църквата висят две големи подкови, за които се разказва следното: Там имало гостилничарка, която мамела хората с бирата и една нощ била яхната от дявола пред ковачницата. Той поривисто събудил ковача и му извикал: „Майсторе, подкови ми коня!“ Ковачът се случил родственик на гостилничарката, та когато я доближил, тя скришом му подшушнала: „Куме, не бързайте!“ Ковачът, който я виждал като кон, силно се изплашил, дочувайки глас, който му се сторил познат, и се разтресъл от страх. Това забавило подковаването и петелът изкукуригал. Дяволът трябвало да изчезне оттам, но гостилничарката боледувала дълго след това. Ако дяволът трябва да подкове всички гостилничари, които мамят при точенето на бирата, желязото би поскъпнало много.
209. Дяволът отвлича невестата
В Саксония една богата девица се врекла на красив, ала беден момък. Като виждал какво става, понеже тя е богата и по свой начин непостоянна, той твърдял, че тя няма да му има вяра. Тя започнала да се кълне със следните думи: „Ако взема някого другиго, а не тебе, нека дяволът ме отвлече от сватбата ми!“ Какво станало? След известно време тя променя намерението си и се врича на друг, пренебрегвайки първия си годеник, който неколкократно й напомнял оброка и големите клетви. Но тя не обръщала внимание, напуснала първия и решила да се ожени за другия.
В сватбения ден роднините, приятелите и гостите били радостни, но невестата, у която съвестта се пробудила, била по-тъжна от всеки друг път. Най-сетне двама благородници пристигат на коне в дома на младоженката, приети са като чужди, ала желани гости и са отведени на масата. След гощавката на единия била оказана, като на чужденец, честта да танцува пръв с невестата, той направил с нея едно или две завъртания, след което пред очите на родителите и приятелите й я помъкнал към вратата и с вой и стенания я понесъл във въздуха.
На следващия ден съкрушените родители и приятели започнали да търсят невестата, за да я погребат там, където е паднала. И виж ти; срещнали същите двама, които им подали дрехите и бижутата с думите: „Над тези неща Бог не ни даде власт, ами единствено над невестата.“
210. Колелото на късмета
Дванадесет наемници се върнали от Дитмарската война и донесли съвсем малко със себе си. Докато тъжни и отчаяни бродели из страната, и днес не знаели какво ще хапнат утре, срещнал ги един сиводрешко46, поздравил ги и попитал: „Откъде идвате и накъде отивате?“ Те отвърнали: „От войната и натам, където ще забогатеем, само дето не можем да намерим това място.“ Сиводрешкото рекъл: „Ако ме последвате, ще ви покажа как да постигнете желаното, а и нищо не искам в замяна.“ Наемниците се зачудили какво ли ще е това? „Нарича се колелото на късмета, с което разполагам така, че когото поставя върху него, се научава да предсказва и да изравя съкровища от земята; само че мога да ви поставя върху него единствено при условие, ако ми бъде дадена властта да взема със себе си едного от вашата група.“
Те поискали да узнаят кого от тях иска да вземе. Сиводрешкото казал: „Кого ми се иска да взема, ще се покаже по-късно, засега не зная.“ Наемниците дълго размисляли дали да го сторят, или да се откажат, но накрая решили: „Човек умира веднъж; ние можехме да паднем в битката край Дитмарсен или чумата да ни отнесе; сега ще рискуваме с нещо далеч по-леко, пък и засягащо само едного от нас.“ Та те се оставили в ръцете на оня мъж при условие той да ги постави върху колелото на късмета, а като отплата да задържи едного от тях, именно оня, когото пожелае.
46
Монах, най-вероятно францисканец, доколкото именно францисканците минорити са наричани по простонародному „сивите братя“.