Не поглеждай назад [bg]

— Но тук няма змии и скорпиони.

— Превърнало се е в натрапчива мисъл — засмя се тя. — Правя го несъзнателно. А има оси и усойници.

— Мислиш ли, че усойница би се пъхнала в обувка?

— Нямам представа.

Той притисна внучето до гърдите си и подуши вратлето му.

— Люлей ме, дядо — помоли малкият.

— Краката ми се измориха. Я иди да донесеш някоя книжка да ти почета.

Матеус скочи на пода и се втурна в апартамента.

— Как си иначе, татко? — неочаквано го попита Ингри с небрежен детски глас.

„Иначе“, помисли си той. Това значеше всъщност, как се чувства, какво става в душата му. Или би могло да се възприеме и като замаскиран въпрос дали се е случило нещо. Например, дали си е намерил приятелка, дали поддържа връзка по интернет. Нито едното от двете. Само това оставаше!

— Добре съм, благодаря? — въпросително отвърна той с невинна интонация.

— Дните вече не ти се струват толкова дълги, а?

Боже, колко предпазливо го разпитва! Какво ли цели?

— Много съм зает в службата. А и нали си имам вас.

Последните думи я накараха да се засуети с приборите за салатата. После се зае да бърка доматите и краставиците с удвоено старание.

— Аха. Ние, такова… чудехме се дали да не попътуваме на юг. За известен период от време. Това ще е последното ни пътуване там — побърза да го успокои тя и го погледна още по-гузно.

— На юг? — повтори той колебливо. — Към Сомалия ли?

— Ерик получи предложение. Още не сме отговорили, но сериозно го обмисляме. Не на последно място и заради Матеус. Много ни се ще да му покажем как изглежда родината му и да понаучи малко езика. Ако тръгнем през август, ще се приберем, като тръгне на училище.

„Три години — пресметна Сейер. — Три години без Ингри и без Матеус. Ще си идват само за Коледа. Ще си пращаме писма и картички, внукът ми ще расте, а аз ще го виждам веднъж в годината и направо няма да мога да го позная.“

— Не се съмнявам, че там имат нужда от вас — съгласи се той и се насили гласът му да не се разтрепери. — Тревогите за моето удобство не бива да ви пречат. Та аз не съм деветдесетгодишен старец, Ингри.

Тя се изчерви.

— Безпокоя се и за баба.

— Аз ще се погрижа за нея. Салатата стана на каша — отбеляза той.

— Не ми се нрави да те оставим сам.

— Нали си имам Колберг.

— Да си го кажем честно: той е само едно куче!

— Радвай се, че не те разбира.

Сейер погледна към кучето, заспало под масата, без да подозира какво се говори по негов адрес.

— Справяме се чудесно. Искам да заминете, щом наистина това е желанието ви. Да не би на Ерик да му писна да оперира апандисити и възпалени сливици?

— В Сомалия всичко е по-различно — обясни тя. — Там се чувстваме по-полезни.