Гордост [bg]

Знае се, че в резерват или зоологическа градина лъвовете могат да доживеят двадесет години, но при естествени условия и десетгодишен лъв, какъвто е Тъфи, е рядкост. Семейните лъвици обаче живеят по-дълго.

Когато ловува, лъвът или лъвицата може да повали тристакилограмова зебра с един-единствен замах на лапата си, да прескочи десетметрова пропаст или плет, висок три метра. На къси разстояния и лъвът, и лъвицата са много бързи, но им липсва издръжливост. Ако жертвата им устои на надбягването в продължение на четвърт миля, без лъвът да я хване или рани, тогава е спасена. Колкото и странно да ви се струва, но когато тръгват на лов, независимо дали поотделно или заедно, лъвовете по-често претърпяват неуспех, отколкото сполука и затова често измират от глад, особено най-малките и най-старите. При лъвовете е така: те или гладуват, или преяждат. Когато месото е в изобилие, един изгладнял възрастен лъв или лъвица могат да погълнат наведнъж до трийсет килограма храна.

Понякога лъвовете излизат на лов нощем, а понякога, макар и по-рядко, през деня. И въпреки че най-често ловуват призори или привечер, очите им, подобно на човешките, имат кръгли зеници, а не тънки и вертикални, каквито са на другите котки, които ловуват нощем, като домашната например.

При типичното лъвско „убийство“ царят на животните поваля жертвата си със силен замах на лапата, но самото умъртвяване става чрез задушаване: или като стиска със зъби муцуната й, за да не може да диша, или като захапва трахеята й и по този начин спира притока на въздух. Много редки са случаите, когато лъв или лъвица ще прегризе югуларната вена на жертвата, за да причини смърт от кръвоизлив.

Преди да започне да яде улова си, лъвът най-напред разкъсва корема на животното. Вътрешностите — това е неговият деликатес: черен дроб, сърце, бъбреци, бял дроб. Дори червата изяжда. Първо изстисква пълнежа им и след това с охота ги налапва.

В зависимост от условията лъвът може да се храни с какво ли не — от мишка до хипопотам. Храни се с прясно месо или мърша. Освен това много често задига плячката на други животни. Когато са гладни, лъвовете непрекъснато се взират в небето за ястреби и лешояди, тъй като добре знаят, че тези птици кръжат над плячка, която могат да задигнат и така да поминат, без да ловуват.

Пословичен е мързелът на лъва. Рядко ще се случи лъвско семейство да пропътува повече от четири мили на ден. Когато са добре нахранени, лъвовете спят или се излежават на групи до двайсет часа без прекъсване. Лъвиците напускат пределите на семейната територия и „детския кът“ само в краен случай, тоест когато трябва да ловуват, да раждат или да се оплождат. Мъжът или мъжете в семейството понякога обикалят границите на имението си, като ги очертават със смес от урина и семенна течност. По този начин не само определят, но и оповестяват охраняваната територия. И движението им се изчерпва горе-долу с тази екскурзия. Мъжкарят в семейството не ловува често; това е задължение на лъвицата.