Гордост [bg]
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Парадокс
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Гордост [bg]». Краткое содержание книги:
„После вглъбено и методично, без да бърза, черпейки от скрития опит на дремещите в него инстинкти, Тъфи разкъсва дрехите на Джими и му разпаря корема. Изважда вътрешностите и отначало ги опитва бавно и внимателно, а после започва яростно да ръфа всичко наред. Наведен над жертвата си, припряно дъвче необикновената си плячка. Оглозгва почти целия гръден кош; настървено подбутва тялото, подмята го, хапе го, дави го, души го и накрая откъсва големи парчета месо от бутовете. След първите десет минути се поуспокоява и дори с известна нежност обелва широките триглави мускули, под които лъсва големият трохантер на бедрената кост. След това, като използва страничните си зъби, като с ножица отрязва едната ръка на Джими високо над рамото. Държи я в устата си, а от нея капе кръв“.
Работата е там, че наруши ли й се равновесието, всяка котка инстинктивно се сгърчва, за да си го възстанови. Прави това с помощта на вътрешен жироскоп, който се намира в средното й ухо и при случай мигновено изпраща сигнали до мозъка. В същото време използва и зрението си, за да се ориентира в пространството. Така че бедният Тъфи получава едновременно два различни потока от сигнали. Първият, който идва от очите, му казва: „Извий се, защото висиш на едва страна, а трябва да се приземиш на лапите си“. Вторият, от жироскопа, който е подведен от центробежния ефект, създаден от кръженето на мотоциклета по отвесната стена, му казва: „Всичко е наред, силите на земното притегляне са правилно ориентирали и ти не трябва да предприемаш нищо.“ И затова Тъфи се чувства объркан.
Нито за миг не затваря очи докато се вози в коша. Нервен е и през цялото време ръмжи, не смее да погледне надолу към дъното на кладенеца, а само нагоре и встрани. За един обикновен лъв всичко това е толкова неестествено, че той въобще не може да го проумее.
Но най-накрая Тъфи отстъпва. Отстъпва от любов към Кеп, който иска това от него, и вероятно от някакво чувство на гордост. И ето докъде го довежда тази негова гордост: да кръжи в мотоциклетен кош по отвесна писта.
Късметът на Кеп преработва и той получава постоянно място в Уайлдуд, на самата морска алея, и то главно защото лицето, което отговаря за тези работи, се оказа един от онези хора, които продължават да преживяват войната отново и отново дълго след като тя е свършила. Член е на „Американския легион“ и на „Ветерани, участвали в чуждестранни войни“ и спомените от онези кратки месеци на сражения са се превърнали в център и смисъл на живота му. От вестниците знае за Трийсет и втора дивизия, така наречената „Мълниеносна бригада“, както и за Кеп Мудиг, един от малцината новобранци, издигнали се до временното звание ротен командир, носител на бронзова звезда, на кръст и два ордена за храброст.
Това е един от онези щастливи шансове, които правят живота. Кеп, разбира се, веднага се възползва от случая, въпреки че отказва да стане член на „Легиона“, както и на „Чуждестранните ветерани“. Ако всичко върви нормално, ще могат да преживяват само от припечеленото в Уайлдуд.
През последните три години спектакълът на Кеп постепенно се променя. Кеп вече не може да се състезава с Джими, нито пък да кара коша с лъва по отвесната стена. Сали, която винаги се появява в кървавочервен костюм на пайети, за да показва красивите си крака и като цяло хубава фигура, досега е имала едно-единствено задължение — да обявява номерата и освен това сладкодумие да примамва зрителите от платформата. Сега обаче и тя трябва да се включи в представлението и да кара мотоциклета с коша на Тъфи. Специално за този номер преименуват Тъфи на Лъва-Сатана.
И тя, както и Тъфи, се съгласява, но с неудоволствие. Много време минава, преди да се научи да качва мотоциклета по стената с празен кош. Най-сетне, след безкрайни тренировки, тя успява да набере нужната скорост, за да изкачи стената заедно с Тъфи. Сега вече Тъфи тежи над двеста килограма.
Част от проблема се състои в това, че Сали се бои от Тъфи. Затова пък вече не се бои от Джими. За кой ли път схващането на Джими относно жените се оказва вярно. Винаги когато си пожелае, може да я катурне по гръб и да й вдигне краката.
Първия път си беше същинско изнасилване. Един ден, когато Кеп бе отишъл да купува месо за Тъфи, Джими приклещи Сали в кладенеца. Затвори вратата на стената след себе си и й тури ключа. Така отникъде не може да се избяга. След това взе да се натиска в Сали и едновременно с това да сваля дрехите си. Оголи стегнатото си, великолепно тяло, в което се криеше доказателството за голямата му страст по нея. След това я бутна с гръб към почернялата стена, настървено разкъса дрехите й, запуши й устата с ръка, събори я върху полегатия ръб на стената, а после я подбутна върху гладкото дъно на кладенеца, където тя най-накрая отстъпи пред невъздържаната му, със сила натрапена страст.
След тази случка, щом се опиташе да му откаже, той винаги я заплашваше, че ще каже на Кеп, и тогава тя отново се предаваше. И с всеки изминал ден това предаване ставаше все по-лесно и по-лесно, докато в един момент тя проумя за себе си, че колкото и да е невероятно, грубото необуздано сластолюбие на Джими й доставя удоволствие. Нещо в нея като че ли копнееше да бъде обсебено без любов, насила, да бъде отнесено от мътните пороища на животинската страст. И така, тя взе да очаква, да жадува за оскърбителните ласки на Джими.