Кукловодът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кукловодът». Краткое содержание книги:
За да се справи с купищата следствени материали, предоставени от обвинението, той наема дъщерята на руски емигранти Катрина Мазорски, която прилича на пънкарка, но се оказва отлична юристка и незаменима помощничка.
В процеса на търсене на доказателства, които да спасят клиента им от смъртното наказание, двамата попадат на невероятен заговор, в който генерал Морисън е само неволна пионка. Следите минават през коридорите на властта в Белия дом и заседателните зали на Кремъл, за да ги отведат до човека, насочвал и управлявал световната политика в продължение на десетилетия — Кукловода.
В един през нощта сериозно се замислих дали да не се обадя в посолството. Но какво щях да им кажа? Сътрудничката ми просто беше излязла на среща с втория човек в руското разузнаване. „Нали се сещате, онзи елитен служител, за когото не знаете нищо, а сега нещо я няма?“ Към два изпаднах в истерия, обикалях из стаята, ритах леглото и удрях с юмрук по стената, като се вайках как изобщо съм се захванал с тази глупава рискована идея. Катрина нямаше представа какви мръсни игри играят тези хора. Представях си я завързана на стол в сумрачна мръсна стая заедно с шест горили, надвесени над нея, стиснали палки в месестите си юмруци, а навсякъде хвърчат кръв и зъби.
В два и половина на вратата ми леко се почука. Тя беше. Сграбчих я за ръката и буквално я метнах навътре. Тя се стовари на леглото.
Отначало не казах нищо. Просто се тресях от ярост и се опитвах да я усмъртя със злостния си поглед.
Тя ме гледаше с изражението на момиченце, което току-що е разбрало, че татко е ядосан и се кани да си вземе ключовете от колата.
Ударих с показалец по часовника на китката си.
— Полунощ! Казах „полунощ“! И ти ме чу. Дори те накарах да го повториш!
— Успокой се. Поеми си дълбоко въздух три пъти и се успокой.
Почти подскочих.
— Недей! Млъкни. Аз ти се доверих.
Тя се изправи и отиде до минибара. Отвори вратичката и измъкна една бутилчица скоч. После се обърна и каза:
— Аз черпя. Съжалявам. Изгубихме представа за времето.
— Изгубихте представа за времето ли? — викнах и засновах из стаята.
Тя ме гледаше с онова безгрижие, което понякога се появяваше на лицето й, докато аз се борех с желанието си да я удуша и едва не му се поддадох. Най-сетне каза:
— Трябва да ти разкажа една невероятна история.
— Не съм в настроение.
— Седни, пий си уискито и влез в настроение. Коленете ми още треперят.
Играеше ли си с мен или какво? Взех една чаша, налях си скоча и го изпих наведнъж. Тя пак отиде до минибара и извади друга бутилчица, после каза:
— Мисля, че вече разбирам защо някой е искал да премахне Морисън.
Стоварих се на стола до вратата на банята, тя ми донесе бутилчицата, отиде и седна на леглото. Почака още малко, докато се успокоя, после много спокойно попита:
— Готов ли си?
— Аз… Да, готов съм.
— Алекси каза, че вече ти е разказал за тайното общество, което манипулирало външната политика на Русия, започвало войни, извършвало политически убийства и сваляло правителства когато поиска. Точно за това докладвал на семейство Морисън още през деветдесет и първа, когато се е запознал с Бил.
Отпих от скоча и помислих. Арбатов наистина ми беше споменал нещо такова, но не бе казал нищо за активност след 1991-ва. Катрина изведнъж привлече цялото ми внимание.
— Той твърди, че обществото все още действа?
— Определено.
— Дори днес?
— Да, през последните дванайсет години. Казва, че е тайна група от хора с огромна власт, пари и възможности, които действат като Божия ръка. Шефът му го е карал да ги издирва през цялото време.
— Виктор Юриченко?
Тя кимна.
— Сравни ги с британската Ист Индия Къмпани, която е провеждала собствена външна политика и е водела Великобритания за носа. Или като Американ Фрут Къмпани, която е управлявала банановите републики и е манипулирала външната политика на Щатите в Латинска Америка. Само че руската група оперира тайно. Двамата с Виктор се опитват да ги хванат от години, но никога не са достигнали до конкретни хора.
— И с какви неща се занимава тази група?
— Няма да повярваш.
— Опитай.
— Откъде да започна?
— Не знам. Но стана късно, така че почвай.
Тя отиде до минибара и си взе бутилка червено вино. Беше местно, така че сигурно имаше вкус на развален оцет. Продължих да си пия скоча, като се надявах, че на другата сутрин ще я цепи главата.
Катрина пак седна на леглото, отпи от виното си и каза:
— Да започнем с Грузия. Какво знаеш за Грузия?
— Да видим сега. Малка държава, южно от Русия. Сталин е оттам, така че няма с какво друго да се похвалят. Това стига ли?
— Не знаех, че си толкова образован човек.
— Веднъж гледах по Пи Би Ес тричасов документален филм за политическите борби в Еритрея. Това напълно ме излекува от болезненото ми любопитство към държави, за които изобщо не ми пука.