Брат Од
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Боянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Брат Од». Краткое содержание книги:
Само че във всеки човек се крие нещо, което убягва от погледа, и това важи с тройна сила за героя на Дийн Кунц. Защото Од, обитател на градчето Пико Мундо, притежава способността да говори с мъртвите и като неофициален посланик на добра воля между нашия свят и техния помага за наказване на злото.
След смъртта на любимата си Сторми и потресаващата среща с коварната и извратена Датура той търси убежище в манастир. Сивото ежедневие е като балсам за наранената му душа, пък и духовете на мъртвите вече не смущават дните и нощите му, явява му се само неизменният Елвис. Безметежното му съществуване е нарушено от множество бодаси, витаещи около болните дечица, приютени от монахините. Од знае, че появата им предвещава трагично събитие. В разгара на страховита снежна буря монасите и монахините обединяват усилия да спасят децата. Обитателите на манастира не подозират, че са подложени на чудовищен експеримент, а Од се среща с враг, древен и неумолим като самото време.
Вероятно подтиквано от този пример, едни по малко зарче се обърна по ръб и се раздели на четири свои копия.
Романович вдигна глава и впи поглед в брат Леополд.
— Квантоделене — каза послушникът.
Руснакът кимна в знак на съгласие.
— Какво става тук? — намесих се аз.
Вместо да ми отговори, Романович отново посвети вниманието си на куба и прошепна като че ли на себе си:
— Невероятно. Но къде е отделената топлина?
Леополд отстъпи назад, сякаш въпросът го беше стреснал.
— Иска ти се да си далеч оттук — изсмя се Романович на послушника. — Много късно се сещаш.
— Познавали сте се отпреди — констатирах аз.
Кубчетата се деляха с главоломна бързина.
Когато се обърнах към братята за подкрепа в търсенето ми на отговори за руснака, открих, че вместо да фиксират със строг поглед Романович и Леополд, вниманието им е разделено между моята особа и странните топящи се неща на пода.
— Од — поде брат Алфонс, — когато онова същество се зададе от виелицата, не забелях да си кой знае колко стъписан.
— Бях онемял… от изумление.
— Ето го издайническия ти тик — брат Куентин посочи към мен и ме изгледа страшно. Сигурно така се е мръщил на многобройните заподозрени, които е разпитвал.
Кубчетата продължаваха да се делят и докато броят им придобиваше застрашителни размери, общата им маса би трябвало да си остане същата. Нарежете една ябълка на кубчета и сборът на отделните парченца ще ви даде теглото на целия плод. Но тук се изправяхме пред изчезването на маса.
Което говореше в полза на версията, че звярът все пак е бил свръхестествен и материята му е била по-осезаема — но физически не по-реална — от тази на ектоплазмата.
Тази теория поставяше много проблеми. Най-важният: убийството на брат Тимотей не беше дело на свръхестествена проява. Джипът не беше преобърнат от гневен полтъргайст.
Ако съдя по мъртвешката бледност, която беше заличила слънчевия загар от лицето му, брат Леополд явно се беше спрял на едно по-различно — и доста по-ужасяващо — обяснение на случая.
На пода се бяха нароили толкова много миниатюрни кубчета, че приличаха на разпиляна морска сол. И тогава… все едно че руснакът не беше оставил нищо на бетона.
Брат Леополд потръпна от облекчение и цветът започна да се връща на лицето му.
Романович майсторски ми прехвърли топката на любопитство, с която се бях опитал да го замеря. Той се изправи и ме погледна втренчено, за да затвърди интуитивното усещане на братята, че крия нещо от тях:
— Господин Томас, какво беше онова същество?
Сега всички братя ме зяпаха и в този момент осъзнах, че благодарение на универсалния си ключ и понякога необяснимото си държание винаги съм бил по-загадъчен в техните очи от руснака или брат Леополд.
— Не знам какво беше това — отвърнах аз, — но ми се ще да знаех.
— Липсва издайническия тик — каза брат Куентин. — Да го криеш ли се научи, или този път по изключение не лъжеш?
Абат Бернар се намеси, преди да успея да се защитя:
— Од, ще те помоля да разкажеш на братята за необикновените си способности.
Взрях се в блесналите от любопитство очи и се опитах да се измъкна:
— Сър, хората, които знаят тайната ми, се броят на пръстите на едната ръка. Чувствам се все едно… ще правя стриптийз.
— Незабавно нареждам на братята да смятат откровенията ти за изповед. Свещените обети ги задължават да пазят тайната на изповедта.
— Но обетите не обвързват всички — казах аз и многозначително погледнах руснака, без да си правя труда да обвинявам брат Леополд, че ролята му на послушник е лицемерна преструвка.
— Оставам — заяви руснакът и сложи шапката на главата си, сякаш това подчертаваше решимостта му.
Знаех, че ще настоява да чуе каквото имах да казвам на другите, но реших да го подразня:
— Не ви ли чака украсата на още някой отровен кейк?
— Не, господин Томас, свърших с десертите.
След като повторно огледах честните и открити лица на монасите, не можех повече да се бавя:
— Виждам блуждаещите мъртви.
— Това момче — обяви Юмрука — може и да се измъчва от някои въпроси, но не лъже по-добре от двегодишно.
— Благодаря. Ще поработя върху този дефект.
— В предишния ми живот, преди да чуя Божия зов — продължи Юмрука, — живях в море от нечистотии, сред лъжи и лъжци и плувах не по-зле от тия мутри. Од — той не е като тях, не и като мен някога. То всъщност Од е като никого, дето съм го познавал…
След това сладко и прочувствено поръчителство разказах историята си колкото се може по-сбито, като не забравих да кажа, че дълги години съм работил с шефа на полицията в Пико Мундо, който беше гарантирал за мен пред абат Бернар.