Кланът на пещерната мечка
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Даскалов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кланът на пещерната мечка». Краткое содержание книги:
Айла остана скрита, дълго след като мъжете си тръгнаха от учебното поле от страх да не би да се върнат. Още се боеше, когато най-сетне дръзна да се покаже иззад дървото. Макар и да не разбираше напълно последствията от скорошното надникване в природата на мъжете от Клана, едно нещо поне бе и ясно. Бе видяла Брод смирен като жена и това и бе приятно. Бе намразила нахалния младеж, който безпощадно се заяждаше с нея, хокаше я за най-малката простъпка, независимо дали тя разбираше, че е сбъркала или не и нерядко по нея си личаха синините от избухливия му нрав.
Айла прекоси ливадата, като си мислеше за случката. Когато наближи колеца, зърна прашката да се търкаля на земята, там, където Брод я бе запокитил в яда си. Никому не бе хрумнало да я прибере преди да си тръгнат. Тя се взираше в нея и се боеше да я докосне. Та това бе оръжие и от страх от Брун се разтрепери само при мисълта, че може да стори нещо, което да и навлече гнева му, както се бе случило с Брод. През ума и премина цялата поредица от случки, на които току-що бе станала свидетелка и поглеждайки към застиналата прашка се подсети за указанията на Зуг към Ворн и затрудненията на Ворн. Наистина ли е толкова трудно? Ако Зуг ми покаже, може ли да се справя?
Ужаси я безразсъдната смелост на самата и мисъл и се огледа да се увери, че е сама, като се боеше да не би някой да я наблюдава и да отгатне мислите и. Дори на Брод не се удаде, спомни си тя. Сети се как Брод се бе опитал да уцели колеца и презрителните жестове на Зуг при неуспеха му и мимолетна усмивка озари лицето и.
Няма ли направо да побеснее, ако на мен се удаде нещо, което той не може. Мисълта да превъзхожда Брод във всичко и се понрави. Като се огледа още веднъж, тя боязливо сведе очи към прашката, после се наведе и я вдигна. Погали жилавата кожа на овехтялото оръжие и внезапно се сети какво наказание щеше да се изсипе на главата и, ако някой я видеше с прашка в ръка. Аха да я пусне обратно, оглеждайки се бързешком през ливадата в посоката, в която си бяха тръгнали мъжете. Погледът и падна върху купчинката камъчета.
Чудно дали ще мога? О, Брун така ще се разядоса, че не знам какво ме чака. А и Креб пак ще каже, че съм била непослушна, само защото пипнах прашката. Какво пък толкова лошо има в това да пипнеш парче кожа? Само защото я използват да хвърлят камъни. Дали Брун ще ме бие? За Брод съм сигурна. Ще се радва само, че съм я докоснала, това ще бъде повод да ме напердаши. Няма ли да побеснее, само като разбере какво съм видяла? И без това ще са бесни, едва ли ще стане по-лошо, ако опитам. Лошото си е лошо, нали така? Питам се дали ще мога да уцеля с камъка колеца?
Момичето се разкъсваше между желанието да изпробва прашката и знанието, че това и е забранено. Беше нередно. Много добре знаеше, че е нередно. Но и се искаше да я изпробва. Едно прегрешение повече — едно по-малко, имаше ли някаква разлика? Освен това никой нямаше да разбере, наоколо нямаше никого, освен нея. Огледа се гузно още веднъж, после закрачи към камъчетата.
Айла взе едно камъче и се опита да си спомни указанията на Зуг. Внимателно съедини двата края и ги сграбчи здраво. Кожената прашка увисна неподвижно. Почувства се неловко, не бе сигурна как да постави камъка в износеното ухо. Няколко пъти камъка падаше, щом замахваше. Съсредоточи се, като се опитваше да си припомни нагледно демонстрациите на Зуг. Опита пак, почти успя, но прашката увисна и камъкът пак падна на земята.
На следващия път тя успя да набере известна сила и заметна камъчето на няколко крачки. Ликуваща тя посегна за още едно камъче. Следващите няколко опита не и донесоха успех, после един камък профуча и прехвърли целта, но бе близо до колеца. Почваше да му хваща цаката.
Когато купчинката камъни свърши, събра ги пак, а после още веднъж. На четвъртия път вече можеше да мята повечето от камъчетата, без да и падат много често. Айла погледна надолу и видя, че бяха останали само три камъка. Взе единия, постави го в прашката, завъртя я над глава и го запокити. Чу се „чук“, когато уцели колеца право в средата и отскочи, а тя подскочи във въздуха, развълнувана от успеха си.
„Успях! Уцелих колеца!“ Чиста случайност, просто късмет, но това не повлия на радостта и. Следващият камък прехвърли целта далеч зад колеца, а последният се отъркаля само на няколко метра пред него. Но вече успяла веднъж бе сигурна, че може да го стори пак.