Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
Четири дни поред все същото. Роуз дъвчеше поредната поничка, плачеше при вида на всяка булка, всеки младоженец, всяка рокля, всяка майка и свекърва, всяка първа целувка и всеки първи танц. Разплакваха я неугледни социални работнички от Алабама, учителки от Ню Джърси, чиновнички от Сан Хосе с направо мъжки мустаци, неграмотни момичета с лоша кожа и нескопосано студено къдрене. Всеки друг може да го постигне, мислеше си тя, а кучето се настаняваше в скута й и се заемаше да изближе сълзите. Всеки, но не и аз.
В събота сутринта телефонът започна да звъни. Роуз не вдигна, сложи на кучето каишката, която най-сетне бе успяла да купи, и побърза да излезе, преди да забележи, че все още е по пантофи. Рошавите пантофи със заешки муцуни. Какво пък. Някакъв бездомник я изгледа с възхищение.
— Чудесно изглеждаш, сладурче! — бе подвикнал той. Окуражаващо, отбеляза си Роуз. — Малко едричка за моя вкус, но определено изглеждаш чудесно! — долетя допълнението. Е, поправи се Роуз, дотук с окуражителните думи.
Цели двайсет минути остави кучето да души храстите, противопожарните кранове, броячите на паркинга и дупетата на всякакви четириноги побратими, но когато се прибра, телефонът продължаваше да звъни, все едно не е спирал. Продължи и когато тя се пъхна под душа с натежали като олово крака и пусна струята докрай, решена поне да събере сили да измие косата си. В пет часа Роуз най-сетне вдигна слушалката. — Кажете!
— Къде беше, по дяволите? — поиска да знае Ейми. — В службата ти оставих четиринайсет съобщения на гласовата поща. Пратих ти шест имейла. Онази вечер минах край вас…
Роуз смътно си спомняше тропането на вратата, помнеше как се бе захлупила с възглавницата, докато тропането не престана.
— Секретарката ти казва, че си болна, а приятелката ми Карън те видяла да се скиташ безцелно около Ритънхаус Скуеър по пижама и пантофи.
— Не съм се скитала. И не бях по пижама — възнегодува Роуз, като за момента подмина уточнението за пантофите. — Това беше анцуг.
— Няма значение. Кажи ми какво става. Болна ли си?
Роуз погледна телевизора с копнеж, после се застави да извърне очи.
— Имам нужда да говоря с теб — рече накрая.
— Чакам те в „Ла Сигал“ след петнайсет минути. Не, половин час. Май ти е нужно време да си намериш нормални дрехи. Не вярвам да те пуснат по пижама.
— Не беше пижама! — повтори Роуз, но Ейми вече бе затворила. Тя остави телефона и тръгна да си търси обувки.
— И така — започна Ейми, която вече бе поръчала кафе и две рулца с размерите на ръкавица за бейзбол. — Какво направи той?
— А? — зяпна Роуз.
— Джим — нетърпеливо уточни Ейми. — Знам, че за всичко е виновен тоя гадняр. Кажи ми какво ти е направил и ще измислим начин да му отмъстим.
Роуз се усмихна тъжно. След поредица неподходящи приятели Ейми бе разработила своя философия за провалените връзки и какво да предприеме жената, когато краят настъпи. Първа стъпка: Тъгувай месец (две седмици, ако връзката е включвала секс). Втора стъпка: Ако те е изоставил или ти е изневерил, наслади се на скандално отмъщение (последният й приятел, заклет вегетарианец, с ужас бе установил, че е записан в клуба „Най-странното парче месо, което изядох този месец“). Трета стъпка: Преживей го. Без съжаление, без подсмърчане, без среднощни посещения или обаждания по телефона на пияна глава. Мисли за следващото приключение.
— Та какво направи той?
— Изневери ми — отвърна Роуз.
— Знаех си — поклати глава Ейми и присви очи. — И как ще му отмъстим? Професионално унижение? Анонимно писмо до фирмата? Да подхвърлим някоя гадория в колата му?
— Какво например?
— Пастет от аншоа. Изстискваме половин тубичка в жабката и лексусът никога няма да е същият.
— Не беше само той виновен.
— Какво искаш да кажеш?
— И Маги участваше.
Ейми изплю хапката в чинията си.
— Какво?
— Маги — повтори Роуз. — Заварих ги. — Толкова пъти си бе повтаряла наум, на глас на кучето, че когато най-сетне го изрече пред истински слушател, имаше чувството, че рецитира стихотворение, което е наизустила преди години. — Заварих ги в леглото. Тя беше обула най-новите ми ботуши.
— „Виа Спига“? — Ужасът в гласа на Ейми нарастваше с всяка секунда. — О, Роуз, толкова ми е мъчно за теб.
Но не си изненадана, отбеляза си Роуз.
— Господи! — Ейми вече започваше да заеква. — Тая малко кучка!
Роуз поклати глава.
— Как е могла?
Роуз сви рамене.
— И то след като я приюти, сигурно и пари си й дала, опита се да й помогнеш… — Ейми извъртя очи към тавана. — Какво ще правим?