Хари Потър и даровете на смъртта
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Harry Potter #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Хари Потър и даровете на смъртта». Краткое содержание книги:
— Какво правиш? — попита угрижена Хърмаяни.
— Какво според теб мога да правя? — попита уж безгрижно Хари.
— Разпищя се като попарен! — каза Рон.
— А, да… Сигурно съм задрямал или…
— Много те моля, Хари, не се дръж с нас като с глупаци! — укори го Хърмаяни, като си поемаше дълбоко въздух. — Знаем, че още долу те заболя белегът, пребледнял си като платно.
Той седна на ръба на ваната.
— Добре де. Току-що видях как Волдемор убива една жена. И вероятно цялото й семейство. А не се налагаше. Пак беше като със Седрик, те случайно се бяха оказали там…
— Хари, не бива да го допускаш повече! — извика Хърмаяни и гласът й прокънтя из банята. — Дъмбълдор настояваше да прилагаш оклумантика! Смяташе връзката за опасна… Волдемор може да се възползва от нея, Хари! За какво ти е да го гледаш как убива и изтезава, каква полза от това?
— Така знам какво прави — отвърна Хари.
— Значи няма да се опиташ да прекъснеш връзката с него?
— Не мога, Хърмаяни. Знаеш, че съм съвсем бездарен в оклумантиката, така и не я усвоих…
— Не си и опитвал — укори го тя разгорещено. — Не те разбирам, Хари… наистина ли ти харесва тази връзка или отношения, или каквото е там…
Тя трепна от погледа, който Хари й отправи, докато ставаше от пода.
— Дали ми харесва ли? — пророни той тихо. — На теб щеше ли да ти харесва?
— Аз… ами… не, нямаше да ми хареса… извинявай, Хари, не исках да…
— Отвратително ми е, отвратително ми е, че той може да се промъква в мислите ми и аз съм принуден да го гледам, когато е най-опасен. Но и занапред ще се възползвам от това.
— Дъмбълдор…
— Остави го Дъмбълдор. Това е мой избор, на никой друг. Искам да знам защо Волдемор издирва Грегорович.
— Кого?
— Един майстор на магически пръчки от чужбина — обясни Хари. — Изработил е пръчката на Крум и той твърди, че е ненадминат.
— Но нали каза, че Волдемор държи някъде Оливандър затворен? Щом вече има подръка един майстор на пръчки, за какво му е втори?
— Може би като Крум смята, че Грегорович е по-добър… или просто той е в състояние да обясни какво е направила пръчката ми, докато Волдемор ме преследваше, защото Оливандър не знаеше.
Хари погледна към прашното пукнато огледало и видя как Рон и Хърмаяни се споглеждат скептично зад гърба му.
— Хари, все си повтаряш какво била направила пръчката ти — каза Хърмаяни, — но нали ти си я накарал да го направи! Защо си толкова вироглав и не искаш да поемеш отговорност за собствената си сила?
— Защото знам, че не съм я накарал аз. Волдемор също го знае, Хърмаяни! И двамата знаем какво всъщност се случи!
Хари и Хърмаяни се погледнаха: Хари долови, че не я е убедил и тя търси доводи, с които да опровергае и теорията му за магическата пръчка, и това, че той си позволява да надзърта в съзнанието на Волдемор. Олекна му, когато се намеси Рон.
— Остави — посъветва той Хърмаяни. — Нека той сам си решава. И щом утре ще ходим в министерството, дайте да прегледаме още веднъж плана.
Поне според момчетата Хърмаяни без всякакво желание се отказа да продължи да обсъжда въпроса и Хари беше сигурен, че при първа възможност тя отново ще му се нахвърли. Върнаха се в кухнята в подземието, където Крийчър поднесе на всички от яхнията и сиропирания сладкиш.
Вечерта си легнаха много късно, след като часове наред бяха преглеждали отново и отново плана и накрая можеха да го повторят дума по дума един на друг. Хари, който сега спеше в стаята на Сириус, дълго лежа в кревата със светеща магическа пръчка, насочена към старата снимка на баща си, Сириус, Лупин и Петигрю, и полугласно си припомняше плана. Но когато угаси пръчката, мислеше не за многоликовата отвара, бонбоните „Блъв-блъв“ и морскосините мантии на отдел „Магическа поддръжка“ — мислеше за майстора на магически пръчки Грегорович и колко още той би могъл да се надява да се укрива, щом Волдемор го издирваше толкова упорито.
Изгревът сякаш последва нощта с неприлична бързина.
— Изглеждаш ужасно — гласеше поздравът на Рон, когато влезе в стаята, за да вдигне Хари от сън.
— Няма да е за дълго — прозина се той.
Намериха Хърмаяни долу в кухнята. Докато Крийчър й поднасяше кафе с топли кифлички, върху лицето й се четеше леко маниакалното изражение, което Хари свързваше с преговор за изпити.
— Мантии — каза тихо Хърмаяни и показа, че е забелязала присъствието им, само с припряно кимване, после продължи да бърка в мънистената чантичка, — многоликова отвара… мантия невидимка… пиратки примамки… вземете по две, за всеки случай… бонбони „Блъв-блъв“, дражета „Кръв от нослето“, разтегателни уши…