Танц във въздуха
- Автор: Робертс Нора
- Серия: Three Sisters Island #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц във въздуха». Краткое содержание книги:
Хелън му бе принадлежала.
Когато този изблик отшумя, той обиколи цялата къща и докосна всичко, до което Хелън се бе докосвала. Тогава гласът й отекваше в ушите му, а ароматът й се носеше навсякъде около него. Прекара около час във вградения гардероб, галейки дрехите й, но не си спомни как една нощ я бе заключил вътре, защото се бе прибрала късно.
Когато повече не можеше да издържа в къщата, в която се чувстваше като в затвор, отиде с колата до мястото на гибелта й. И там, на скалите, плака в усамотение.
Лекарят му бе предписал лечение и почивка. Приятелите му го обграждаха със съчувствие. Това започна да му харесва.
След около месец вече не помнеше, че Хелън бе тръгнала за Биг Сър по негово настояване. В съзнанието си, в люлката на спомените си се виждаше как я умолява да не присъства на партито, да остане вкъщи, докато отново се почувства добре. Разбира се, не го бе послушала. Никога не го слушаше.
Скръбта премина в ярост, която Евън удави в алкохол и усамотение. Тя го бе предала, бе отишла против неговото желание да присъства на някакво незначително парти, вместо да уважи молбата на съпруга си. Беше го оставила сам и той не можеше да й го прости.
Запълни празнотата в съзнанието си с фантазии за нея и брака им. Чуваше хората да говорят за тях като за идеална двойка, жестоко разделена от трагедия. Прочете това в пресата и повярва в него.
Носеше една от обиците й на верижка близо до сърцето си и направи така, че тази преструвка да достигне до подходящите медии. Говореше се, че Гейбъл направил същото, когато загубил Ломбард.
Пазеше дрехите й в шкафовете, книгите и по полиците. Дори парфюмите й. Беше поставил ангел от бял мрамор на гробищата, където не бе погребано тяло. Всяка седмица оставяше по дванадесет червени рози в краката му.
За да запази разсъдъка си, той се потопи в работа. Отново можеше да спи, без Хелън да му се явява на насън. Постепенно, по настояване на приятелите си, започна да се появява в обществото.
Но нетърпението на жените да утешат вдовеца не го интересуваше. Появяваше се в женска компания само за да поддържа интереса на пресата. Беше преспал с няколко обожателки, за да не тръгнат злонамерени клюки.
Изпитваше наслада не от секса, а от властта, която имаше над тях.
Нямаше намерение отново да се жени. Никога нямаше да се появи втора Хелън. Бяха създадени един за друг. Тя бе предопределена за него — да я моделира по свой вкус. Ако понякога се налагаше да я наказва — е, дисциплината бе част от това, — трябваше да я научи.
Накрая, през последните седмици, когато бяха заедно, бе повярвал, че е успял да я направи съвършена. Рядко допускаше грешки — било когато бяха насаме, било на обществено място. Подчиняваше му се, както подобава на една съпруга, и полагаше усилия да получи одобрението му.
Спомняше си — или се опитваше да си внуши, че си спомня, — че се канеше да я възнагради за това с пътуване до Антигуа. Неговата Хелън бе очарована от океана и му бе казала през първата от онези седмици на любов и опознаване, че понякога мечтае да живее на остров. Накрая морето я бе погълнало.
Почувствал, че започва да изпада в депресия, Евън си наля чаша минерална вода и глътна една от таблетките си. Не, няма да продаде къщата! Бе решил това в един от моментите, когато настроението му внезапно се променяше. Щеше да я отвори за гости, да организира разточителен прием — като онези, на които той и Хелън често бяха домакини, и то с голям успех. Щеше да си представя, че тя е там, до него, както би трябвало да бъде.
Когато телефонът иззвъня, не му обърна внимание и не помръдна от мястото си. Нежно докосваше гравираната златна обица под фината ленена риза.
— Мистър Ремингтън? Обажда се мисис Рийс. Би искала да разговаря с вас, ако е възможно.
Евън не каза нищо, само протегна ръка към безжичния апарат. Без да погледне прислужницата в униформа, която му го подаде, отвори плъзгащата се врата към терасата и излезе навън, където се долавяше полъхът на бриза, за да говори със сестра си.
— Да, Барбара?
— Евън, радвам се, че те намерих. С Дийк те каним да дойдеш днес в клуба. Можем да поиграем тенис и да обядваме край басейна. Рядко виждам малкото си братче напоследък.
Понечи да откаже. Кръгът от хора, които посещаваха кънтри клуба на сестра му, не представляваше интерес за него. Но бързо размисли, защото знаеше, че Барбара притежава забележителна дарба да организира забавления. Би могла да се заеме с някои досадни подробности около приема вместо него.